Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 227
Перейти на страницу:

ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА

Да дойдат тук. Лице срещу лице

да се изправят двамата пред нас

и спора си открито да изложат,

макар с чела намръщени и гневни:

надменни те са, слепи от страстта,

прибързани и глухи в яростта.

„РИЧАРД II“

— Наредено ми е утре да отида в двора — каза Лестър на Варни, — за да се срещна, както предполагам, с лорд Съсекс. Кралицата възнамерявала да уреди работите между нас. Това е непосредствен резултат от посещението й в замъка Сей, на което ти не придаваш никакво значение.

— Твърдя, че наистина не е от значение — отговори Варни. — Нещо повече дори — знам от достоверен осведомител, който лично е дочул голяма част от разговора, че от това посещение Съсекс не само не е спечелил, а е загубил. Като се качвала в лодката, кралицата казала, че замъкът Сей й приличал на казарма и че в него миришело като в болница. „Или по-скоро като в някоя от гостилниците на улица Овнешка“ — допълнила графиня Ратланд, която винаги си остава добра приятелка на ваша светлост. Епископът на Линкълн също налял масло в огъня, като подхвърлил, че лорд Съсекс трябвало да бъде извинен за простото и старовремешно домакинство, тъй като още не бил женен.

— А какво е отговорила кралицата на това? — бързо попита Лестър.

— Прекъснала го най-грубо — отговори Варни — и казала, че на лорд Съсекс не му е нужна жена и че е излишно епископът да обсъжда тази тема. „Бракът, разбира се, е разрешен — добавила тя, — но никъде не съм чела, че е задължителен.“

— Тя не обича браковете, нито разговорите за тях сред духовенството — каза Лестър.

— Също и между придворните — допълни Варни, но като видя как се помени лицето на Лестър, побърза да добави:

— Всички присъствуващи дами се подигравали с домакинството на лорд Съсекс и го сравнявали с блестящия прием, който кралицата несъмнено би получила при лорд Лестър.

— Насърбал си много сведения — каза Лестър, — но си забравил или си пропуснал най-важното от всички. Тя е прибавила едно ново светило към блестящите спътници, които с голямо удоволствие кара да се въртят около нея.

— Ваша светлост сигурно има пред вид оня девънширски хлапак Роли — отговори Варни — или кавалера на Плаща, както го наричат в двора?

— Мисля, че не е изключено един ден да стане дори кавалер на Жартиерата — каза Лестър, — както бързо напредва. Тя си играе с него на цитати от стихчета и други глупости от този род. Ако остане на мен, аз с готовност бих захвърлил своя дял от нейното променчиво благоразположение, но няма да позволя да ме измести грубиянът Съсекс или пък това парвеню. Научих, че Тресилиан също бил сега при Съсекс и че той проявявал голямо благоволение към него. Бих го пощадил от уважение, но той сам си търси гибелта. Между другото, Съсекс е оздравял напълно.

— Милорд — отвърна Варни, — препятствия се срещат и по най-гладкия път особено когато той води нагоре. За нас болестта на Съсекс беше дар божи и аз много разчитах на нея. Сега той наистина е оздравял, но не е станал по-страшен, отколкото беше, преди да заболее, когато много често търпеше неуспехи в борбата с ваша светлост. Само не губете хладнокръвие, милорд, и всичко ще свърши добре.

— Аз никога не съм губил хладнокръвие, сър — каза Лестър.

— Разбира се, не сте го губили, милорд — рече Варни, — но то много често ви е подвеждало. Оня, който иска да се качи на дървото, трябва да се хваща за клоните, а не за листата.

— Добре, добре — прекъсна го нетърпеливо Лестър. — Разбирам какво искаш да кажеш. Няма да загубя хладнокръвие, нито пък ще се оставя да ме подведе. Приготви свитата за излизане и се постарай облеклото й да надмине по блясък не само недодяланите привърженици на Радклиф, но и свитите на всички останали благородници и придворни. Да бъде добре въоръжена, но това да не бие на очи — оръжието да е по-скоро за показ, отколкото за истинска употреба. И гледай да си винаги близо до мен — може би ще имам работа за теб.

Приготовленията на Съсекс и неговата свита не бяха по-малко старателни от тези на Лестър.

— Жалбата ти срещу Варни, обвиняваща го в прелъстяване, е вече в ръцете на кралицата — каза графът на Тресилиан. — Изпратих я по сигурен канал. Мисля, че начинанието ти ще успее, защото се основава на справедливост и чест, а Елизабет е въплъщение и на двете. Все пак не знам как ще се развие всичко. Циганинът (така Съсекс наричаше обикновено своя съперник заради мургавостта му) има много време за приказки с нея в тия мирни времена. Ако войната беше на прага, аз щях да бъда нейният любимец, но войниците с техните щитове и остри мечове излизат от мода в мирно време и пред тях вземат преднина атлазените ръкави и рапирите за фехтовка. Е, щом модата е такава, и ние трябва да изглеждаме по-изискани. Блънт, погрижи ли се свитата ни да се накичи с новите си труфила? Какво ли те питам — ти разбираш от тия дрънкулки колкото и аз; с много по-голямо удоволствие би се заел да командваш отряд копиеносци.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)