Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 227
Перейти на страницу:

— Вярно ли е, уважаеми — започна кралицата, като го стрелна с проницателния си поглед, на който малцина имаха смелостта да устоят, — че вие сте съблазнили и опозорили едно младо момиче от благороден произход, дъщерята на сър Хю Робсарт от Лидкоут хол?

Варни коленичи и като си придаде вид на дълбоко каещ се човек, призна, че „между него и мис Еми Робсарт наистина е имало известна любовна връзка“.

Като чу признанието на своя слуга, Лестър настръхна от възмущение. В първия момент той бе обзет от желанието да излезе напред и като се прости завинаги с двора и благосклонността на кралицата, да изповяда цялата истина за своя таен брак, но в следващия миг той погледна Съсекс и мисълта за тържествуващата усмивка, която щеше да плъзне по лицето на съперника му при това негово признание, го накара да замълчи.

„Само не сега — помисли той — и не в присъствието на кралицата ще му доставя това голямо тържество.“

Стиснал здраво устни и възвърнал вече хладнокръвието си и твърдостта на духа, той слушаше внимателно всяка дума на Варни, решен да пази докрай тайната, от която зависеше високото му положение в двора. Междувременно кралицата продължаваше да разпитва Варни.

— Любовни връзки? — повтори тя последните му думи. — Какви са тия връзки, измамнико? Ако любовта ти към нея е била искрена, защо не си поискал ръката й от нейния баща?

— С позволението на ваше величество — отговори Варни, като все още стоеше на колене — ще кажа, че не се осмелих да направя това, защото бащата бе обещал ръката й на един джентълмен от знатен произход и с добро име. Аз му отдавам дължимото, макар и да зная, че той ме мрази. Това е мистър Едмънд Тресилиан, когото виждам тук.

— Ето какво било! — възкликна кралицата. — А кой ти даде право да накараш това наивно момиче да наруши договора, сключен от нейния достоен баща, чрез тези ваши любовни връзки, както безочливо и самонадеяно ги наричаш?

— Мадам — отговори Варни, — излишно е да оправдавам една човешка слабост пред съдия, комуто тя е непозната, или пък любовта — пред оная, която никога не се поддава на онова чувство… — той млъкна за миг, сетне добави много тихо и смирено: — което тя внушава на всички останали!

Елизабет понечи да се намръщи, но без да иска, се усмихна и каза:

— Ти си удивително безсрамен мошеник! Женен ли си за това момиче?

Душата на Лестър бе изпълнена с такива сложни и болезнено силни чувства, че му се струваше, че целият му живот зависи от отговора на Варни, който след моментно и напълно искрено колебание отвърна:

— Да.

— Ах ти, вероломни негоднико! — избухна яростно Лестър, безсилен обаче да прибави дори и една дума повече към така разгорещено започнатата фраза.

— Не, милорд — рече кралицата, — с ваше позволение ние ще защитим този човек от гнева ви. Ние още не сме завършили разговора си с него. И тъй, знаеше ли господарят ти, лорд Лестър, за тази твоя история? Заповядвам ти да говориш истината и ти обещавам закрилата си срещу чиито и да било заплахи.

— Милостива господарко — започна Варни, — да си призная чистата истина, лордът беше причина за всичко.

— Ах ти, подлецо, искаш да ме предадеш ли? — извика Лестър.

— Продължавай — бързо каза кралицата, обръщайки се към Варни поруменели страни и искрящи очи, — продължавай! Тук се слушат само моите заповеди.

— Те са всемогъщи, милостива госпожо — отвърна Варни, — и от вас никой не може да има тайни. Но аз не бих искал — допълни гой, като се огледа наоколо — да говоря за работите на моя господар пред толкова чужди уши.

— Оттеглете се, милорди — заповяда кралицата на заобиколилите я придворни. — А ти продължавай! Каква връзка може да има графът с твоята престъпна любовна авантюра? Само гледай, драги, да не го клеветиш!

— Далеч съм от мисълта да петня моя благороден покровител — отговори Варни, — но съм длъжен да призная, че някакво дълбоко, непреодолимо, тайно чувство завладя отскоро съзнанието му, отвлече го от грижите по свитата му, която той ръководеше преди с такава строгост и взискателност, и това ни даде възможност да вършим безразсъдства, позорът от които — както в този случай — пада до известна степен и върху самия него. Без това обстоятелство аз не бих имал нито възможността, нито свободното време да извърша това, което ми навлече сега неговата ярост — възможно най-тежката от всички, ако не се счита още по-страшният гняв на ваше величество.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)