Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Аз наистина имах щастието да служа там — отговори Роли, — но това едва ли е от такова значение, че да стигне до ушите на ваше величество.
— Те чуват по-добре, отколкото мислиш — каза благосклонно кралицата. — Ние сме чували за младежа, който защищавал един брод на Шенън срещу цяла банда диви ирландски бунтовници, докато реката почервеняла от тяхната и от неговата собствена кръв.
— Може и да съм пролял малко кръв — отговори младежът, като сведе очи, — но аз изпълнявах своя дълг, служейки на ваше величество.
Кралицата замълча за миг, сетне бързо рече:
— Ти си много млад, за да воюваш и да говориш така добре. И все пак трябва да си получиш наказанието, загдето си върнал Мастърс. Нещастният човек се простуди от пътуването по реката, защото получи нашата заповед, след като току-що се бе върнал от посещения в Лондон, но за него беше въпрос на чест и на лоялност незабавно да тръгне отново на път. Така че чуй, мистър Роли: никога няма да сваляш този изцапан плащ — докато не получиш друго повеление от нас. Това ще бъде наказанието ти, а това — прибави тя, като му подаде златно украшение, изработено във формата на шахматна фигура — ти подарявам, за да си го носиш на яката.
Роли, когото природата очевидно бе научила интуитивно на изискани обноски — нещо, което мнозина успяват да овладеят едва след дълъг опит, — се отпусна на едно коляно и поемайки накита от кралицата, целуна пръстите на ръката й. Той знаеше може би по-добре от всички придворни, които в момента я заобикаляха, как да съчетава предаността към кралицата с преклонението пред нейната красота. Първият му опит в това отношение бе толкова сполучлив, че напълно задоволи както суетата, така и властолюбието на Елизабет.
Господарят му граф Съсекс също спечели много от доброто впечатление, което Роли направи на кралицата още при първата му среща с нея.
— Дами и господа — рече кралицата, като оглеждаше свитата си, — струва ми се, че след като сме вече на реката, бихме могли да се откажем от предишното си намерение да ходим в града и да изненадаме нещастния граф Съсекс с едно наше посещение. Той е болен и сигурно се безпокои от мисълта, че е предизвикал недоволството ни, което бе заличено сега от искреното признание на този дързък младеж. Какво ще кажете? Не мислите ли, че най-добре би го успокоила една такава проява на благосклонност, като личната благодарност на кралицата, която му е тъй много задължена за вярната служба?
Лесно е да се предположи, че никой от присъстващите придворни не посмя да възрази срещу това предложение.
— Ваше величество — рече епископът на Линкълн, — вие сте въздухът, който ние дишаме.
Ликът на владетелката е брус за меча на воина, казаха военните, а политиците увериха, че светлината, която се излъчва от лицето на кралицата, е факелът, който озарява пътя на нейните съветници. Дамите единодушно се съгласиха, че никой друг благородник в Англия не заслужава повече почитта на английската владетелка от граф Съсекс — като не се засягат, разбира се, правата на граф Лестър, добавиха най-благоразумните, но Елизабет не обърна видимо внимание на тази забележка. След това бе дадена заповед баржата да отнесе царствения си товар в Детфорд, до най-близкото и най-удобно място за съобщение със замъка Сей, за да може кралицата да прояви своята кралска и майчинска грижа, като се осведоми лично за здравето на граф Съсекс.
Роли, чийто проницателен ум винаги предусещаше и предвиждаше важните последствия, които биха могли понякога да възникнат от най-незначителните събития, побърза да измоли от кралицата разрешение да отиде напред с ладията и да предизвести своя господар за височайшото посещение. Той изказа наивното предположение, че радостната изненада може да навреди на здравето му, тъй както едно силно и подкрепително питие би могло понякога да се окаже фатално за изтощения от продължително боледуване човек.
Дали кралицата сметна, че е прекалено самонадеяно от страна на толкова млад придворен да предлага мнението си, без да са му го искали, или пък у нея отново се събуди подозрението, внушено й от съобщенията, че графът е събрал около себе си въоръжени хора, но тя остро посъветва Роли да пази съвета си, докато не му го поискат, и повтори заповедта си да спрат в Детфорд, като добави:
— Ние лично ще видим какви хора заобикалят лорд Съсекс. „В такъв случай — бог да ни е на помощ! — рече си младият кавалер. — Смели сърца около графа има не едно, но умните глави са малко, а той е твърде болен, за да отдаде необходимите разпоредби. Представям си какво ще заварим: Блънт седи пред обичайното си сутрешно меню — ярмътска херинга и бира, Трейси полива с рейнско вино отвратителните си кървавици, а ония двама съвършени уелсци, Томъс Райе и Евън Евънс, старателно поглъщат овесената си каша с праз и печено сирене. А тя, както казват, се отвращавала от грубите храни, лошите миризми и силните вина. Да би могло поне да им дойде на ум да изгорят малко розмарин в голямата зала! Но, vogue la galre103, вече всичко е в ръцете на съдбата. На мен ми провървя тази сутрин — развалих плаща си, но спечелих, струва ми се, разположението на кралицата. Дано провърви така и на моя доблестен покровител!“
103
Да става каквото ще (фр.).