Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Затворът — каза Лестър — може да се понесе, но да се лиши човек от възможността да съзерцава лицето на ваше величество, е все едно да загуби и светлината, и живота си. Ето моята ръка, Съсекс.
— Ето и моята — отговори Съсекс, — искрено и честно. Но…
— Не, за бога, нито дума повече — каза кралицата. — Така ще бъде по-добре — добави тя, като ги погледна вече по-благосклонно. — Когато вие, пастирите на народа, сте обединени, има полза и стадото, което управляваме. Защото, господа, нека ви кажа откровено, че вашите безсмислени кавги водят до пълно безредие и сред вашите слуги. Лорд Лестър, във вашата свита има ли джентълмен на име Варни?
— Да, милостива господарко — отговори Лестър. — Аз ви го представих и той има честта да целуне височайшата ви ръка, когато бяхте последния път в Нонсъч.
— Външността му наистина е привлекателна — каза кралицата, — но според мен не чак толкова, че да накара едно момиче от благородно семейство и с надеждно бъдеще да замени доброто си име срещу красотата му и да му стане любовница. Точно така обаче е станало. Вашият хубостник съблазнил дъщерята на оня славен старец, рицаря от Девъншир, сър Хю Робсарт от Лидкоут хол, и тя избягала с него от бащиния си дом като последна грешница. Зле ли ви стана, лорд Лестър? Побледняхте като мъртвец!
— Не, ваше величество — отговори Лестър, но тия думи му струваха изключително усилие на волята.
— Вие безсъмнено сте болен, милорд — каза кралицата и бързо се приближи до него, очевидно силно обезпокоена. — Повикайте Мастърс, повикайте придворния хирург! Къде ли може да са тия лениви глупци? Заради тяхното нехайство ще загубим гордостта на нашия двор. Нима е възможно, Лестър — продължи тя, — като го погледна с голяма нежност, — страхът от моя гняв да ви развълнува така силно? Не се съмнявайте нито за миг, благородни Дъдли, че бих могла да ви упреквам за безразсъдството на вашия приближен. Нима не зная, че вашите помисли са отдадени на съвсем други неща? Оня, който иска да се изкачи до орловото гнездо, милорд, не се интересува кой лови пеперуди в подножието на пропастта.
— Видя ли? — прошепна Съсекс на Роли. — Самият дявол му помага. Онова, което би запратило всеки друг на дъното, на него само му помага да плува по-лесно. Ако някой от моите приближени бе постъпил така…
— Спокойно, милорд — отвърна Роли, — спокойно, за бога! Имайте търпение да изчакате отлива. Струва ми се, че той всеки момент ще започне.
Проницателният ум на Роли не го излъга и този път. Объркването на Лестър беше толкова голямо и така непреодолимо за момента, че Елизабет, след като го погледна учудено и като не получи подходящ отговор на неволно изплъзналите се и необичайни за нея проявления на благосклонност и привързаност, огледа бързо придворните и прочитайки по лицата им същата подозрителност, която изведнъж се бе събудила и у нея, тя каза неочаквано:
— Или може би зад всичко това се крие много повече, отколкото ние виждаме или отколкото вие, милорд, бихте искали да видим? Къде е този Варни? Някой виждал ли го е?
— Ако ви е угодно, ваша милост — обади се Бойър, — той е същият, на когото преди малко затворих вратата на залата за аудиенции.
— Ако ми е угодно! — повтори рязко Елизабет, която сега бе изпаднала в такова настроение, че едва ли нещо можеше да й угоди. — Не ми е угодно всеки да се вмъква нахално тук в мое присъствие, но също и да възпирам онзи, който е дошъл да се защищава срещу отправеното към него обвинение.
— С разрешението на ваше величество — отговори обърканият вратар — ще кажа, че ако знаех какво трябва да правя в такива случаи, аз бих се предпазил…
— Трябваше да ни съобщиш какво желае човекът и да получиш нашите нареждания. Ти сигурно се мислиш за много важна и силна личност, след като заради теб току-що смъмрихме един придворен, докато всъщност не си нищо повече от ключа на нашата врата. Веднага повикай тук този Варни. В жалбата е споменато и името на някой си Тресилиан. Нека влязат и двамата.
Заповедта й бе изпълнена и в залата влязоха Тресилиан и Варни. Варни погледна първо Лестър и после кралицата. В нейното изражение той веднага долови признаците на наближаващата буря, но от съкрушения вид на своя господар не можа да разбере в каква посока да отправи кораба си за предстоящата схватка. После видя Тресилиан и изведнъж схвана цялата опасност на положението си. Варни обаче бе дързък и съобразителен толкова, колкото бе хитър и безсъвестен — ловък кормчия и в най-бурни води — и веднага си даде пълна сметка за облагите, които щеше да получи, ако измъкнеше Лестър от надвисналата опасност, и за падението, което го очакваше самия него, ако не успееше да постигне това.