Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Джюйлин се размърда неспокойно. Той все още се чувстваше неловко при мисълта, че Черната Аджа съществува наистина, а не е само някаква приказка.
„Трябва да е щастлив, че не знае това, което знаем ние.“ Нинив беше длъжна да си признае, че мисълта не е особено логична, но ако той знаеше, че Отстъпниците са на свобода, дори глупавата заповед на Ранд да се грижи за нея и Елейн нямаше да го задържи да не побегне. Все пак понякога той се оказваше от полза. И двамата с Том бяха от полза. За един веселчун Том знаеше твърде много за света.
— Ако ни гонеха, досега да са ни настигнали. — Това си беше чистата истина, като се имаше предвид обичайната тромава скорост на фургона. — Ако имаме късмет, те все още не знаят кои сме.
Елейн кимна — мрачно, но с отново възстановена самоувереност — и започна да изтрива лицето си. Понякога беше почти толкова решителна, колкото някоя жена от Две реки.
— Лиандрин с повечето си дружки със сигурност са се измъкнали от Танчико. Навярно всичките. А ние все още не знаем коя дава заповеди на Черната Аджа в Кулата.
Нинив трепна. Наистина, те разполагаха със списък от единадесет имена, но озовяха ли се отново в Кулата, почти всяка Айез Седай, с която заговореха, можеше да се окаже Черна Аджа. Или която и да срещнеха по пътя си. Впрочем, по същата логика, всеки, когото срещнеха, можеше да е Мраколюбец, но това не беше едно и също, не и в същата степен.
— Но повече от Черната Аджа — продължи Елейн — се безпокоя заради Мо… — Нинив бързо сложи ръка на рамото й и кимна към Джюйлин. Елейн се окашля и продължи: — Заради моята майка. Тя няма причина да те харесва, Нинив. Дори напротив.
— Тя е много далече оттук. — Нинив се зарадва, че гласът й остана спокоен. Не си говореха за майката на Елейн, а за Отстъпницата, която тя бе победила. Част от нея се надяваше трескаво Могедиен наистина да е много далече. Ама много.
— А ако не е?
— Ако не — не е — отвърна твърдо Нинив, но въпреки това притеснено присви рамене. Част от нея все още помнеше униженията, преживени в ръцете на Могедиен, и тя не желаеше нищо повече от това отново да се изправи срещу тази жена и отново да я срази, този път окончателно. Само че ако Могедиен я изненадаше, ако се появеше, когато тя не е ядосана достатъчно, за да може да прелее? Същото беше в сила за всеки от Отстъпниците, разбира се, както и за всяка от Черните сестри впрочем, но след Танчико Могедиен имаше особени причини да я мрази лично. Никак не беше приятно да си мислиш, че една от Отстъпниците знае името ти и най-вероятно иска главата ти. „Това е просто един гаден страх — каза си тя рязко. — Ти не си страхливка и няма да бъдеш!“ Но това не спираше сърбежа между плешките й всеки път, когато си помислеше за Могедиен, сякаш Отстъпницата се взираше в гърба й.
— Май непрекъснатото оглеждане за разбойници ме е изнервило — подхвърли небрежно Елейн, докато подсушаваше лицето си с кърпата. — Странно, но напоследък понякога, когато се унеса, имам чувството, че някой ме следи.
Нинив се сепна — думите й прозвучаха като ехо на собствените й мисли — но после осъзна, че има леко ударение върху думичката „унеса“. Не какъв да е унес, а унесът на Тел-айеран-риод. Още нещо, за което мъжете не знаеха. Тя имаше същото усещане, но пък в Света на сънищата често се усещаха невидими очи. Колкото и да беше неприятно, те бяха обсъждали това усещане и преди.
— Какво пък, майка ти не е в сънищата ни, Елейн, иначе сигурно щеше и на двете здравата да ни издърпа ушите. — Каза го небрежно, но Могедиен най-вероятно щеше да ги изтезава, докато не я замолят за смърт. Или да осигури кръг от тринадесет Черни сестри и тринадесет мърдраала: така можеха да ги обърнат към Сянката въпреки волята им, да ги свържат с Тъмния. Навярно Могедиен можеше да го направи и сама… „Не бъди глупава! Ако можеше, тя щеше да го направи. Ти я победи, забрави ли?“
— Дано да си права — отвърна трезво Елейн.
— Няма ли най-после да ми дадеш да се измия? — попита раздразнено Нинив. Можеха да не говорят толкова за Могедиен. Отстъпницата трябваше да е някъде далече — едва ли щеше да ги остави на мира, ако знаеше къде са. „Светлина, дано да е вярно!“
Елейн изля ведрото и го напълни отново. Обикновено беше мило момиче — когато се сетеше, че не се намира в кралския палат на Кемлин. И когато не се държеше глупаво. За това Нинив щеше да се погрижи, когато се върнеше Том.
Нинив се изми и се залови да подреди бивака. Накара Джюйлин да накърши сухи клони от дърветата за огън. Когато Том се върна, постелите на двете с Елейн вече бяха изпънати под фургона, а тези на мъжете — под увисналите клони на една от върбите, имаше достатъчно дърва за огрев, котлето с чая изстиваше върху пепелта на огнището и дебелите глинени чаши бяха измити. Джюйлин сумтеше нещо и пълнеше буретата с прясна вода. Елейн и Нинив се бяха пременили с чисти рокли — бяха минали от другата страна на фургона.