Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Но как, по дяволите, изобщо може да се обоснове от позиции на разума отказът да се дефинира нещо? Дефинициите са основа на разума. Без тях не може да се разсъждава. Той би могъл да отложи нападението за известно време чрез елегантни финтове за компетентност и некомпетентност, но рано или късно трябваше да се защити с нещо по-сериозно от тях. Опитът му да излезе с нещо по-сериозно го отведе до по-нататъшна кристализация, отвъд традиционните граници на реториката, във владенията на философията.
Крис се обръща и ми хвърля изтормозен поглед. Няма да чакам много. Още преди да тръгнем, имаше белези, че това предстои. Когато Диуиз съобщи на един съсед, че имам планинарски опит, Крис разцъфна възхитен. В неговите очите това бе голямо нещо. Скоро ще е свършен и тогава можем да спрем за днес.
Опа! Готов е. Падна. Не се вдига. Беше изключително чисто падане, нямаше вид на много случайно. Сега ме гледа с болка и яд, очаква да чуе укори от моя страна. Никакви. Сядам до него и разбирам, че е почти победен.
— Е — казвам, — можем да спрем тук, можем да продължим, а можем и да се върнем. Кое избираш?
— Все ми е едно — отвръща. — Не искам да…
— Не искаш да какво?
— Все ми е едно! — казва троснато.
— Тогава, щом ти е все едно, ще продължим — отвръщам аз, като го пипвам в капана.
— Не ми харесва това пътешествие — казва той. — Изобщо не е забавно. Мислех, че ще е забавно.
Не съм подготвен за такива думи и се поддавам на раздразнението си.
— Може и да е така — отвръщам, — но е страшно невъзпитано да се каже.
Забелязвам внезапна искрица страх в очите му, докато се изправя.
Продължаваме.
Небето над отсрещната стена на каньона се е заоблачило, а станалият студен вятър свири заплашително в боровете наоколо.
На хлад поне по-лесно се ходи.
Говорех за първата вълна на кристализиране извън реториката, получена в резултат от отказа на Федър да дефинира качеството. Трябваше да отговори на въпроса: „Щом не може да се дефинира, какво ни кара да мислим, че съществува?“
Отговорът му бе стар и принадлежеше на философска школа, наречена „реализъм“. „Едно нещо съществува — каза той, — ако един свят без него не може да функционира нормално. Ако можем да докажем, че един свят без качество функционира ненормално, то тогава сме доказали, че качество съществува, независимо дали е дефинирано или не.“ След това опитва да отстрани качеството от изображението на света, какъвто го познаваме.
Първата жертва на това отстраняване, казва той, ще бъдат изящните изкуства. Ако в изкуството не може да се различи хубавото от лошото, то изчезва. Няма никакъв смисъл да се окачва картина на стената, след като голата стена изглежда не по-зле. Няма никакъв смисъл да се създават симфонии, щом скърцането на грамофонните плочи и бръмченето на магнетофона звучат също така добре.
Поезията ще изчезне, понеже рядко звучи смислено и няма практическа стойност. И интересно — комедията също ще изчезне. Никой няма да разбира шегите, тъй като разликата между хумора и неговата липса е чисто качество.
По-нататък кара да изчезнат спортовете. Футболът, бейзболът, игрите от всякакъв вид ще изчезнат. Спортните резултати ще престанат да бъдат мяра за нещо смислено, ще станат празни статистики, също като броя на камъните в купчина чакъл. Кой ще ходи да ги гледа? Кой ще играе?
После отстрани качеството от пазара и предсказа промените, които ще настъпят. След като качеството на вкуса е лишено от смисъл, супермаркетите ще продават само основни храни, като например: ориз, овесени ядки, соя и брашно; може би също някакво некачествено месо, мляко за отбиване на кърмачетата, витамини и минерални соли за компенсиране на недостатъчностите. Алкохолните напитки, чаят, кафето и тютюнът ще изчезнат. Също и кината, танците, пиесите и забавите. Всички ще ползуваме обществения транспорт. Всички ще носим войнишки обуща.
Огромна част от нас ще останат без работа, но това вероятно ще бъде временно, докато се пренасочим към несвързани с оценъчни стойности дейности от първа необходимост. Приложната наука и техниката ще бъдат коренно променени, а чистата наука, математиката, философията и особено логиката ще си останат непроменени.
Това последното, се видя изключително интересно на Федър. Чисто интелектуалните занимания щяха да бъдат най-слабо повлияни от отстраняването на качеството. Ако се откажем от качеството, само рационалното ще остане непроменено. Това бе странно. Защо трябва да бъде така?