Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Това не е лава, а изпъкнали коралови рифове — обясни Накагава.
— Струва ми се, че не виждам никакъв път… — въздъхна тъжно Мацуока.
— Тук някъде трябва да има пътека … Отдавна не съм идвал. Накагава извади сърпа, който бе взел предварително със себе си, и започна да разчиства гъстака от мискант, висок колкото човешки ръст. На всички вече им беше омръзнало да чакат, когато той извика ненадейно: „Намерих я!“ Под срязаните стъбла на мисканта се откриха обрасли с мъх каменни стъпала. Ето я пътеката към гробището! Каменната стълба беше обрасла съвсем с мискант и бръшлян, а някои от стъпалата — вече разрушени. Налагаше се да търсят непрекъснато пътя, като режат стъблата на растенията.
Слънцето не припичаше в зеления тунел, но в него бе непоносимо душно, пътешествениците се обливаха в пот. По лицата им лепнеше паяжина, изпод краката им се разбягваха на всички страни обезпокоени насекоми, изхвърчаха диви гълъби.
На лицето на Мацуока се изписа кисела гримаса, но трябваше да крачи напред, тъй като въпреки очакванията му неговата спътничка беше все така бодра. Каменната стълба неусетно се превърна в обикновена пътека, осеяна от чирепите на стари глинени гърнета. Пътят стана още по-стръмен.
Дрехите им вече се напоиха с толкова пот, че можеха да бъдат изцедени, и изведнъж гъстата растителност проредя, пред пътниците се възправи бяла коралова скала, надвесена като корниз над пътеката, а под нея се виждаше пещера с подобен на цепнатина вход.
Стори им се, че на върха се е възправило укрепление, оградено с бодлива тел. Когато се приближиха повече, видяха, че входът на пещерата е затворен с решетка от дебели железни пръти, като някаква гигантска клетка.
— Ето че пристигнахме — извика им Накагава. Той беше изпреварил малко другите и вече стоеше на малката площадка пред входа на пещерата. Спътниците му се прехвърлиха през корена на един гаджумару, който препречваше пътя, и също застанаха на площадката до Накагава. Пещерата се виждаше като на длан.
Кейко едва си пое дъх след стръмното изкачване. Но зловещата картина, която се откри пред очите й, я накара да забрави умората. Мацуока и Ошима стояха като вцепенени, сякаш загубили дар слово. Зад желязната решетка, в дълбочината на пещерата бе натрупана грамада от черепи и човешки кости.
Изглеждаше чудно, че търсачите на черепи могат да се проврат в такова затънтено място. А не беше трудно да вземеш череп — достатъчно бе само да пъхнеш ръка между железните пръти…
Онова, което е било някога живи хора, чувствуващи и обичащи, се бе превърнало в купчина кости. Мъже и жени, умни и глупави, красиви и грозни, щедри и скъперници, силни и слаби, добри и жестоки — всички бяха събрани на едно място; животът си е отишъл, телата са изтлели — останали са само скелети с еднакво тъмни очни дупки на черепите…
Пещерата беше широка около трийсет метра, висока два метра и дълбока десетина метра. Земната кора се разместила, покритото с коралови рифове дъно се издуло, в продължение на векове от ерозията и изветряването в скалите се образували кухини — това са пещерите.
В дясната част на пещерата бяха сложени черепите, в лявата — крайниците. Дълбоко вътре растеше папрат, нейната ярка зеленина сякаш беше изсмукала всички сокове от костите и със свежестта си затъмняваше напълно мъждивата жълтина на човешките останки.
Навсякъде из пещерата бяха разхвърляни характерните за този край глинени гърнета без глазура.
— В тях слагали храна за душите на умрелите — обясни Накагава, обръщайки се към неподвижно застаналите пред решетката гости.
След като дойде малко на себе си, Кейко се взря по-внимателно. От пръв поглед всички кости изглеждаха еднакви, но беше достатъчно да се взреш, за да откриеш, че не е така. Преди всичко черепите бяха различно големи. Някои — пожълтели и напълно разпаднали се, подобно на старите гърнета, а други блестят с белотата си, като че ли току-що са ги измили. В този момент дълбоко в пещерата проблясна фосфорна светлина. На Кейко се стори, че в очните дупки на един череп се мярна синкав пламък, сякаш застиналата в него душа молеше за състрадание. Кейко извика и се дръпна.
— Какво ви стана? — попита я уплашено Мацуока.
— Гледайте ей там! — Кейко показа фосфоресциращия череп, но тъй като тя се дръпна от предишното си място, светлината беше изчезнала.
Когато Кейко се дръпна назад, стори й се, че настъпи някакво камъче. Повдигна крака си и видя някакъв метален предмет. Наведе се и го взе — сребърна лъжичка! Тя вече бе патинирана. На дръжката й се забелязваше някакъв гравиран знак. Ако се съдеше по формата й, лъжичката бе за чай.