Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но щом е така, кому са нужни тези безсмислени проверки, това надписване?
— Не всичко е чак толкова безполезно. Сигурно има и такива части, които след известно време стават негодни, в ракетите има толкова много и различни части. Дори най-простата машина ще ръждяса, ако не бъде използвана дълго. А ракетите „Найк“ също не са изключение.
Колкото повече възражения изтъкваше главният редактор, толкова повече намаляваше надеждата на Хирано, че счетоводителят ще изплати сметката му от ресторанта в Роппонги.
— Всичко е ясно, „Сумикура“ е решила да натрие носа на „Кокубу“. Хитро са го замислили. Но трябва да бъдем много внимателни, иначе ще трябва да плащаме чужди сметки. А, общо взето, материалът е любопитен. Всичко зависи от това, как ще го поднесем. Трябва да съберем повече факти за „Кокубу“, тогава може да стане за печат.
— Ще има факти — окуражи се Хирано.
Още преди срещата си с Минасе той се вслуша в съвета на Катаяма и изпрати телеграми до трите селищни управи на Токуношима, в които им съобщаваше, че Кенсей Домото и Шиндзо Мацуока са пристигнали на острова. Точно по това време протестното движение срещу строежа на завода за регенерация на ядрено гориво беше достигнало връхната си точка, целият остров се беше вдигнал на борба. Островните жители бяха настроени доста войнствено. „И ние си имаме «бомби» — казваха те, — отровни хабу31 и изгарящи морски звезди, а ако се стигне до бой, ще се намерят и бамбукови копия!“
Съобщението за тайното посещение на Домото и началника на УНО непременно ще вдигне на крак местната администрация. Те ще намерят неканените гости дори ако се наложи да претършуват целия остров. Пък и скришните места там не са толкова много. Прислугата на хотелите е от местни жители Тъй че рано или късно посетителите ще бъдат намерени.
Но и без тези телеграми съдбата на Кейко като че ли не предизвикваше опасения. Нейната сигурност можеше да бъде застрашена само от Минасе. Но нали тъкмо той се срещна с Хирано, за да му издаде тайните на „Кокубу“. Нима това не е доказателство, че Минасе дори не подозира Кейко в някакво отношение към историята с „Черното копие“? Следователно и за това може да бъде спокоен.
А дали е успяла да се сближи със Шиндзо Мацуока?
Сигнал от гроба
След пладне между облаците започна да прозира слънце, времето се оправи. Но вече беше късно за пътуване до Морското конче. Безделието измъчваше Мацуока.
— Все си мисля, че ще е добре да отидем до гробището на скелетите — каза Кейко и Мацуока тутакси подхвана думите й:
— И аз мислех това, но не смеех да ви предложа, нали казахте, че се страхувате…
— Хем е страшно, хем е любопитно. Но щом сме дошли тук, трябва да отидем да видим гробището.
— А ще ми позволите ли да ви придружа?
— Самата аз исках да ви помоля за това … — И Кейко погледна крадешком Мацуока.
— Ами старецът?
— Нека си почива. Той ми каза, че мога да разполагам с този ден.
— Щом е тъй, да тръгваме — окуражи се Мацуока. На него му беше все едно къде ще отидат, само да е с Кейко.
Ошима докара колата пред входа — същата, с която бяха пътували вчера. До него седеше мъж на средна възраст, очевидно местен.
— Научих, че на онова гробище, за което ви уведомих вчера, вече няма скелети, ще отидем на друго Място — каза Ошима като отваряше вратата пред Мацуока.
— Че къде са се дянали? — попита недоумяващо той. Мъжът, който седеше до шофьора, обясни.
— Напоследък туристите се научиха да отнасят кости. Тукашните жители се възмутиха от тях, че оскверняват тленните останки на нашите прадеди, и закопаха всичко в земята. Сега там няма нито един скелет…
— А защо са им на туристите кости? — учуди се Мацуока.
— За спомен. Или за щастие. Студентите — за да им върви на изпитите, влюбените — за да стане любовта им още по-силна. Намират се и такива мръсници, които крадат кости, за да ги продават. Местните хора се оскърбиха, оплакаха се на управата и всички кости бяха погребани.
— И какво, вече няма открити гробища, така ли? — унило попита Мацуока. Сега му се искаше още повече да отиде на гробището.
— Защо да няма? Ще ви покажа… Има едно място, за което знаят малцина. Там са останали още много кости. Това е в планината, колата не може да стигне дотам. Само че на дамата ще бъде малко трудно. — Той се обърна към Кейко.
— Аз вярвам на краката си — отговори тя и се потупа по коленете.
31
Отровни змии, дълги до два метра. Живеят на островите Рюкю и Амами. Ухапването им е смъртоносно.