Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
В края на септември, когато есенните ветрове задухаха над хълмовете на Сагами, Хирано дочу в информационния бюлетин на телевизията позната фраза.
„В Токио се състоя митинг на Обединения съвет на трите града на остров Токуношима под девиза: «Да защитим острова от „пепелта на смъртта“!» В столицата пристигнаха трийсет делегати на острова начело с председателя на съвета Хидекадзу Охаши и отговорния секретар Ясуо Шинкава. Заедно с петстотин души, произхождащи от Токуношима, те се събраха в зала «Тошима кокайдо» и гласуваха резолюция, в която настояваха да бъде забранен строежът на завода за регенерация на ядрено гориво върху територията на острова. Делегация от двайсет души начело с председателя на съвета посети Управлението за опазване на природната среда, Управлението за развитие на островите Амами Ошима, Министерството на външната търговия и промишлеността, Управлението на енергийните ресурси и Компанията за обслужване на атомните електроцентрали, където връчи текста на протестната резолюция и изрази твърдата решимост на островните жители да не прекратяват борбата.“
Слушайки добре школувания глас на говорителя, Хирано си помисли, че посещението на Домото и неговите спътници в Токуношима е станало повод за организиране на митинга в Токио. В него изведнъж се породи желание да се срещне с делегатите, пристигнали в столицата. Току-виж научил нещо интересно.
Представителите на острова едва ли ще откажат да се срещнат със сътрудник на вестника, който ги предупреди неотдавна за тайната мисия на Домото. Освен това нали тъкмо „Сагами шимпо“ публикува статията за пробната експлоатация на регенерационната инсталация на „Кокубу“. Протестният митинг се е състоял днес и делегатите навярно още не са напуснали Токио.
Хирано веднага се обади в зала „Тошима кокайдо“, за да разбере къде са отседнали делегатите. Отговориха му, че са се настанили в хотела на Общояпонския дом на селските и селищните общини на улица Нагатз в района Чийода. Той тръгна веднага, като се надяваше, че ще завари делегатите в хотела. Хирано беше убеден, че когато има работа с непознати хора, трябва да ги интервюира без предупреждение, за да не му отказват или да не му поднесат преднамерена, грижливо подготвена лъжа.
За щастие човекът, с когото той искаше да се срещне, още не беше си заминал. Хирано съобщи на портиера каква е целта на посещението му и скоро след това във фоайето слезе около петдесетгодишен здравеняк, наглед типичен селянин. Загорялата му тъмна кожа беше поела в себе си южното слънце.
— Аз съм от „Сагами шимпо“ — представи се Хирано. — Нашият вестник съобщи на жителите на острова за тайното посещение на Кенсей Домото.
— О, така ли … Драго ми е да се запознаем. Казвам се Шинкава — отговорен секретар на Съвета за борба. — Шинкава подаде визитната си картичка. — Благодарение на вас изгонихме Домото и спътниците му — благодари той.
— Чух, че в Токио имало митинг за борба против строежа на завода за регенерация на Токуношима, и реших да се срещна с вас, за да ви изразя подкрепата на нашия вестник, който също се бори против ядреното оръжие — каза учтиво Хирано.
— Благодаря ви за любезността — отговори му радушно Шинкава, като въртеше припряно в ръцете си визитната картичка на Хирано. Малките му очи, скрити под космати вежди, поглеждаха преценяващо журналиста.
— Нашият вестник публикува поредица статии за пробната експлоатация на инсталацията за регенерация на ядрено гориво, принадлежаща на компанията „Кокубу“. Реакцията може би не беше много голяма, но все пак, мисля, че помогнахме на вашето протестно движение …
Най-после малките очички на Шинкава се разкриха.
— Така ли било! Значи, това сте вие… Да, да, разбира се, „Сагами шимпо“… А пък аз си викам, какъв ще е този вестник, никога не съм го чувал … Моля ви, простете ми — извини се за грешката си Шинкава.
— Разбира се, нашият вестник е провинциален, малък и се издава далеч от Токуношима, но ние следим внимателно развитието на събитията на острова, този проблем засяга всички японци. Ето защо ви пожелаваме искрено успех и ще се постараем да ви помогнем, ще направим всичко, което е по силите ни.
Думите на Хирано очевидно направиха благоприятно впечатление. Шинкава започна да хвали „Сагами шимпо“ със закъснение. Все пак и на далечния остров знаеха нещо за дейността на вестника. Вероятно изрязваха и събираха вестникарски статии, засягащи ядреното гориво.