Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— А колко ракети преминават през такава профилактика?
Поднесоха специалитета на заведението, но на Хирано не му беше до него.
— Според нашите сведения през 1976 година са изпратени на профилактика три ракети, през 1977 — десет, а през следващата година — още три; и сега се намират на профилактика три ракети.
— И в какво се състои профилактиката?
Дойде келнерът и попита как да бъде изпечен бифтекът. Минасе си поръча средноизпечен и продължи:
— В нея могат да вписват каквото си щат. Началството дава заповед на инженерите си да съставят така графика на профилактиката, че той да включва колкото е възможно повече операции. Инженерите, както се казва, наслуки вписват в него неколкостотин операции, между които и някои много скъпи, като рентгенов ултразвуков контрол, магнитна дефектоскопия, хидравлична проверка на частите и така нататък. В резултат на тази сметка разходите за профилактиката само на една ракета достигат до десет-дванайсет милиона йени!
— А колко време е необходимо за този ремонт?
— Казват, че за изпълнението на всички планирани операции петнайсет работници трябва да работят няколко месеца. Но тъй като тази проверка не е нужна никому, съкращават я до минимум. Понякога се ограничават само с визуален преглед.
— Какво ще рече това „визуален“?
— Просто казано, на око, тоест не правят нищо. Понякога поставят съвсем нова ракета в стар контейнер и я пращат в завода; там я държат известно време, след което написват, че „всичко е нормално“, и я връщат във военната част. Но във всички случаи, каквито и да са операциите, получават по няколко милиона йени за всяка ракета.
— Скандално!
Хирано гълташе механично парчета от чудесния бифтек, без да ги сдъвче както трябва.
— Това е само един от примерите. Същите фокуси се вършат и с други видове бойна техника. Да речем, в снабдителната база на силите за самоотбрана пристигат няколко камиона, които са натоварени догоре с картонени кашони, украсени с вишнева клонка — емблемата на „Кокубу“. И при това имайте предвид, всички кашони са празни. След тези камиони идват още няколко, които изобщо са съвсем празни. Придружвачите докладват: „Доставена е еди-колко си такава и такава продукция за сметка на доставките.“ Интендантът преброява празните кашони и подписва товарителницата. След известно време камионите пристигат отново. Придружаващият ги чиновник от фирмата казва: „Тъй като е необходимо да направим проверка на някои възли, бихме искали да вземем временно всичката доставена техника.“ И празните кашони се връщат там, откъдето са дошли. А в документите вече е вписано, че доставката на съответната продукция по плана за военните поръчки е изпълнена. Пълна измама…
Когато се върна в редакцията, Хирано разказа на главния редактор за разговора си с Минасе. Кенджо дори закрещя от яд:
— Пак тази „Сумикура“ … Мошеници, подхвърлят ни мърша.
— Мислите, че е измислица?
— Не, защо да е измислица. Решили са да отмъстят на „Кокубу“. Само че всичко това е ухапване на бълха.
— Така ли? А аз смятам, че ударът ще бъде сериозен. — Хирано не искаше да се откаже от плячката си.
— Ами ето, помисли си, „Кокубу джукогьо“ получава от поръчки за отбраната по двеста милиарда йени годишно. А тук става дума за някаква си профилактика. Е, ще ремонтират, да речем, петнайсет-шестнайсет ракети и ще получат по десетина милиона на парче; Дреболия, капка в морето.
— Дреболия ли? Да хвърлят на вятъра милиони, да прахосват парите на данъкоплатците — възмути се Хирано.
— Изслушай ме спокойно. Ако разсъждаваме логично, това не е непременно празно прахосване на държавни средства. Много възможно е производството на ракети през този етап от четвъртия план за „укрепване на отбраната“ да е спряно временно. Да речем, че сега уволнят работниците и демонтират съоръженията, а след известно време производството бъде възобновено, нали ще се наложи да започнат от нищо. Представяш ли си какво означава да бъде съкратено едно добре усвоено производство, заангажираната в него квалифицирана работна сила да бъде разпиляна в различни други отрасли, а след това всичко да бъде събрано отново заедно и да бъде издигнато до предишното равнище? А и необходимите средства няма да са малко. Навярно тъкмо това ще бъде прахосване на парите на данъкоплатците. Може би е по-целесъобразно сега да се изразходва малко, за да бъдат избягнати големите разходи в бъдеще. Нима това е прахосване? …