Контейнери на смъртта

Набързо пристигналите полицаи и хората от летищната охрана едва успяха да измъкнат злополучните гости и ги придружиха до помещението на летището. Но жителите на острова не се укротяваха. Те заобиколиха сградата и продължаваха да скандират: „Не на завода за регенерация!“, „Прислужници на търговците със смъртта, измитайте се от нашия остров!“.

— Как са научили, че сме пристигнали?

— Ужасно е, че това съвпада с публикацията на статията за „Черното копие“…

Домото и Мацуока замълчаха, всеки от тях мислеше какви ще бъдат последиците от разобличаването на тайното им посещение на острова. Сметката в хотела плащаше „Кокубу“, придружаващият ги Ошима беше на служба в същата компания. Островните жители ще научат непременно, че организаторът на пътуването е „Кокубу“. Щом утихне шумът в местните вестници, срещу тях ще се нахвърлят като хиени столичните вестникари.

Най-после дойде време за излитане. Неканените гости офейкваха.

Кейко се обади и Хирано въздъхна облекчено. Хитрият ход, предложен от Катаяма, излезе успешен. Скоро след това тримата се срещнаха отново. Хирано чакаше с нетърпение да научи какви са резултатите от пътуването на Кейко.

Обядваха в същото китайско ресторантче. Кейко им разказа историята за бързото бягство от острова и за негодуванието на островните жители, научили за тайното посещение на Домото. Хирано погледна Катаяма и й разказа как е станало всичко.

— Виж ти, каква била работата… А Домото не можеше да се начуди откъде са научили — засмя се Кейко. — Но вие сте се тревожили напразно за мен. На Домото и Накагава дори не им мина през ума, че за всичко съм виновна аз.

— От страх за живота ви ние изпуснахме голям удар. После се пръснахме от яд. В сравнение с „Черното копие“ пътуването на Мацуока до Токуношима не е кой знае каква сензация, но ние задържахме и тази новина, страхувахме се за вас. Неприятно е, но какво да се прави …

— Благодаря ви за грижите. Но аз все пак намерих начин да се сближа с Мацуока.

— Ето, това е хубаво. И какво?

— Той наистина буди подозрение. Когато летяхме към острова… — И Кейко им разказа за необяснимата реакция на Мацуока във връзка със статията в списанието.

— Я виж ти, дори само от споменаването на „Джошокаку“?!

— Дори лицето му посърна.

— Нещо му се е случило в „Джошокаку“.

— Тоя Мацуока много си пада по жените — изтърси изведнъж Кейко. — Да, освен това на гробището намерих нещо много странно. Ето, вижте — и тя извади от чантата си сребърната лъжичка.

— Интересно нещо. — Катаяма разглеждаше любопитно намерената лъжичка. — Как е могло да попадне на гробището? — попита недоумяващо той.

— И на мен ми се стори необичайно, затова я прибрах в чантата си.

— Я, дайте да я видя и аз. — Хирано взе лъжичката от Кейко. След като я разгледа внимателно, той откри на дръжката емблема, която го смая. — Та това е… Това е лъжичка от „Джошокаку“! Ето, вижте, на нея е гравирана емблемата на „Кокубу“!