Контейнери на смъртта

Според Накагава на острова имало от трийсет до четирийсет такива гробища, те не били отбелязани на картата и ги знаели само най-старите хора и потомците на покойниците. Някои гробища били съвсем изоставени. Старците казвали, че прадедите им завещали да крият от хората „погребенията на вятъра“ и да не издават тайната им, ако се натъкнат случайно на тях.

Гробищата на Токуношима са скрити главно в пещери на морския бряг, в планината или в карстови местности. За произхода им съществуват няколко версии.

Най-разпространена е версията, свързана с религиозните вярвания. Смята се, че по такъв начин древните жители на острова изпълнявали култа на поклонение пред предшествениците си.

Според друга версия откритите гробища са били места, където са изпълнявани смъртни наказания. Привържениците на тази версия твърдят, че по време на управлението на клана Сацума33 така били наказвани контрабандистите, селяните, избягали от захарните заводи или участници в селските бунтове. Оттогава били останали купищата черепи.

Трета версия гласи, че това са гробища на моряци от епохата Едо34. Морето изхвърляло на острова моряците, претърпели корабокрушение по време на тайфуните. Местните жители ги ограбвали, вземали им скъпоценностите и стоките, а след това ги убивали и захвърляли труповете им под открито небе.

Четвърта версия уверява, че това са погребения на заразно болни. В края на епохата Едо или началото на епохата Мейджи на острова се разпространила епидемия от едра шарка. Заразените откарвали в затънтени кътчета на острова и там ги изоставяли на сигурна смърт.

— Какъв ужас… — разтрепера се Кейко, като слушаше разказа на Накагава. Растителността от двете страни на пътя се сгъсти, изглеждаше, че там живеят зли духове. Рязко застудя.

— Казват, че и досега в пещерата Окуна се срещали привидения, хората се страхуват да се приближат до нея.

— Привидения? — Кейко съвсем настръхна от страх.

— Не се плашете. Там, където отиваме сега, не се случват такива неща — успокои я Накагава.

— Докато аз съм с вас, можете да не се страхувате от привидения — Мацуока се възползва от момента, за да прегърне Кейко и да я хване за ръката. Точно тогава колата силно се раздруса и изведнъж спря.

— По-нататък ще трябва да вървим пеша — каза Ошима.

Пред тях се простираше гигантски фикус — гаджумару35. Пред пътя се възправи планински склон, гъсто обрасъл със сагови палми, гаджумару, пълзящи лиани.

— Струва ми се, че е там — каза неуверено водачът, като показваше към върха. Стръмният горист склон беше обезобразен от приличащи на струпеи канаристи хълмчета, които напомняха вулканична лава. Те се взряха и забелязаха сред скалите дълбока цепнатина. Очевидно точно това беше древното гробище …