Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но как е могла да попадне на гробището за кости лъжичка от „Джошокаку“?
Находката беше наистина странна. Тримата почнаха да гадаят как е могла да се окаже на такова необичайно място.
— А Мацуока знае ли, че сте я намерили? — попита Катаяма.
— Да, и той се учуди.
— Лъжичката е стара, едва ли е могъл да я изтърве Мацуока или някой от придружаващите го.
— Но кой тогава? — Тримата се спогледаха.
— Мога да ви предложа една версия — каза Катаяма и погледна събеседниците си. — Макар че сигурно е пресилено да се нарече „версия“. Първото, което ми идва на ум е, че някой от гостувалите в „Джошокаку“ е ходил да разглежда гробището и е изтървал там лъжичката. Е, разбира се, това може да хрумне на всекиго … — И самият Катаяма се усмихна — предположението му беше банално.
— Освен това има още една възможност. Лъжичката да е оставена там от човек, който я е получил от някой гост на „Джошокаку“. Това е станало веднага след като я е получил, защото никой не би носил дълго със себе си такава вещ.
— Ами ако… — прекъсна го Хирано, — ако някой е хвърлил нарочно там лъжичката, като знак? Да подскаже, че е бил там?
— А за какво ще оставя такъв знак? — учуди се Кейко. Катаяма като че ли споделяше нейното съмнение.
— За да насочи вниманието на оногова, който я намери, към „Джошокаку“. Тогава на него може би ще му стане ясно кой е оставил там лъжичката.
— Защо? Нима мислите, че лъжичката е оставила… — Неочакваната догадка уплаши Кейко.
— Може би фантазирам, но ако предположим, че лъжичката е оставила Мари, тогава това е знак…
— А какъв смисъл има да оставя знаци? Защо й е било нужно да крие посещението си на гробището? Нали не са погребали там Мари? — попита Кейко, като се опитваше да отклони от себе си зловещите предчувствия.
— Не мисля, че са я погребали в гробището. Може би я е заплашвала опасност и предчувствувайки гибелта си, е оставила лъжичката като знак.
— Вие имате прекалено богата фантазия. Засега няма факти, които биха ни позволили да свързваме Мари с Токуношима. Само една изтървана от някого стара лъжичка от „Джошокаку“ — възрази Катаяма.
— Разбира се, това е само фантазия, но нима някой, който е бил свързан с „Джошокаку“, не би могъл да остави лъжичката като вест за собствената си смърт?
— В такъв случай трябва да е знаел, че няма да се измъкне жив оттам.
— Изглежда, че е така.
— Но защо е било нужно на убиеца да отвежда жертвата си толкова далеко в планините? Би могъл да я убие къде да е.
— Може би са искали да я изплашат? Малцина са ония, които не биха се уплашили, като видят грамада от скелети! Това е нещо като шантаж.
— Прав сте. Откакто бях на гробището, непрекъснато ме преследват кошмари. Гледката е винаги пред очите ми. — Кейко пребледня.
— Стига толкова, не бива така. Съвсем уплашихме Кейко. Лъжичката не е непременно знак за смърт.
Намерена е лъжичка с емблемата на „Джошокаку“. Управителят на дома за приеми разказваше, че подарявали за спомен на гостите дубликати от приборите за храна. Навярно са раздадени много такива сувенири на посетителите.
Не е ясно и кога лъжичката е била оставена там. Възможно е да е преминавала неведнъж от едни ръце в други. При това положение да се търси притежателят й е все едно да търсим игла в купа сено.
И все пак мисълта за лъжичката от „Джошокаку“ не излизаше от ума на Хирано.
Тайнствената смърт на кмета
Въпросът за покупката на „Черното копие“ се върна на изходната си точка. Но вестник „Майчо шимбун“, който публикува сензационните разобличения, очевидно също сложи оръжието. Макар че авторът на статията намекваше, че в машинациите били замесени правителствени чиновници, редакцията не посочи имената им. Читателите останаха с неприятното чувство за неудовлетвореност: явно беше, че някой се постара да замаже аферата.
Виновничката за скандала „Кокубу джукогьо“ очевидно не бе заинтересована от нови разобличения. На инспирираната от фирмата „Сумикура“ статия в „Сагами шимпо“ по повод на грабежите от „ремонта“ реагираха равнодушно само няколко седмичника и с това всичко се свърши. Но на „Сумикура“ очевидно не й беше нужно повече.
Известно време след завръщането на Кейко всичко беше тихо. Катаяма се зае с издирването на безследно изчезнали, броят на неговите клиенти рязко нарасна. Шиндзо Мацуока, който се стремеше толкова страстно да притежава Кейко, напоследък забележимо охладня.
Хирано се зае отново със задълженията си. Имаше достатъчно работа — корупцията в градската община, престъпността, побой на момичетата от един клас над тяхна съученичка. Някъде открито в него продължаваше да тлее тревогата за съдбата на Мари, но в края на краищата нали не можеше да се занимава с това цял живот.