Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Дявол да го вземе! — извика Катаяма и се озърна. След него тичаше кой знае откъде появило се котенце, мършаво, с окаляна козина. Изглежда, че беше захвърлено на улицата веднага след като се е родило. То или щеше да умре, или щеше да стане плячка на гарваните … — Марш оттук! Псст! — прогони го Катаяма. Котенцето се потътри далеч от него, но изведнъж изтича към Хирано и като мяукаше жално, започна да се търка о краката му. Хирано също искаше да го прогони, но пред очите му се появи котенцето на малката Мари. Изведнъж му се стори, че то е възкръснало.
— Пис-пис-пис, ела при мен!
Хирано приклекна и котенцето подскочи радостно към него.
— Хирано-сан! Какво мислите да го правите? — попита го учудено Катаяма.
— То се появи неслучайно на панихидата на Мари. Ще го взема при себе си.
Катаяма гледаше недоумяващо Хирано, който милваше нежно котенцето.
Послеслов
„Контейнери на смъртта“ отбеляза преломен момент в моето творчество. Досега бях убеден, че предназначението на криминалния роман е да развлича читателя. И че дори ако в него се разобличава несправедливостта, ако той е наситен с полезна информация, това се прави поради сюжетна необходимост, за да придаде на криминалната история реалност и достоверност.
Но на първи план в тази творба не е криминалната занимателност, а изобличението. Романът е изграден върху фактически материали. Той не просто разкрива истинското положение в атомната енергетика, но и прави обществено достояние доклада на Корпорацията за развитие на атомната енергетика и източниците на ядрено гориво относно регенерацията на използваното ядрено гориво. Разработките в тази област също са осъществявани тайно. Между другото „Контейнери на смъртта“ даде повод на един от японските вестници да публикува разобличителни статии във връзка с регенерацията на ядрено гориво.
Когато пишех романа, в АЕЦ в залива Цуруга стана авария, предизвикана от небрежности в експлоатацията, която завърши с изтичане на радиоактивни материали. Аварията стана неочаквано потвърждение на това, че изобразеният в романа свят не е измислица на автора.
Ако, четейки романа, читателят се разтревожи за съдбата на Япония, зад чийто сегашен мирен живот и процъфтяване се крие страшният опит, извлечен от миналата война, ако пред читателя се възправи образът на една страна, която наблъскват в гигантски контейнер на смъртта — може да се смята, че целта, която си поставя авторът, е постигната.
В тесния смисъл на думата „контейнерите на смъртта“ символизират овладяването на енергията на атома (което може да премине лесно към производство на ядрено оръжие), а в широкия смисъл — на всичко, което заплашва демокрацията и мира.
Във връзка с работата си над романа се срещнах с живи участници в „отряд 731“ на Квантунската армия; в резултат на това се появи книгата „Кухнята на дявола“, която бе публикувана във вестник „Акахата“ — това е едно подчертано трагично и смайващо с описаните в него факти произведение и затова не бива да бъде смятано само като страничен резултат от работата ми над „Контейнери на смъртта“. „Кухнята на дявола“ беше първият опит от този род в писателската ми практика.
Усвоих нов жанр — жанра на документалната повест. „Контейнери на смъртта“ откри пред мен нови хоризонти.
Бих искал да изразя дълбоката си благодарност на всички, които ми помогнаха да събера нужния ми материал — на господин Масаки Шимодзато, на служещи в компанията „Мицубиши джукогьо“ и в атомната електроцентрала в Иката и на много други хора.
За мен е голяма чест, че творбата ми беше включена в новата серия на издателство „Кадокава шотен“ — „Повестите на Кадокава“. Ще се чувствувам щастлив, ако мога, разработвайки теми от нови области, да стана достоен сътрудник на това издателство, чието новаторство привлича все повече читатели.
Посвещавам тази книга на президента на издателството — Харуки Кадокава, и на всички негови сътрудници, които съдействуваха за публикуването на „Контейнери на смъртта“.
Романът „Контейнери на смъртта“ бе отпечатан за пръв път с продължения в неделните броеве на вестник „Акахата“ от 22 юни 1980 до 27 септември 1981 година, след което авторът внесе в него допълнения и поправки. (Сюжетът на произведението разбира се, е измислен.)