Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Най-после Минасе откри картите си. Това беше отмъщението на „Сумикура“ срещу „Кокубу“ за публикацията на материала за покупката на „Черното копие“. „Сумикура“ искаше да получи реванш за загубата на изгодната поръчка, като окаля щастливия си конкурент. И за оръжие на отмъщението беше избран „Сагами шимпо“. Да се действува чрез столичните вестници беше опасно: свързано е с много ненужни усложнения. И на самата „Сумикура“ не беше много чиста работата, та ако се свърже с някой голям вестник, без да иска, можеше да насочи огъня срещу себе си.
А „Сагами шимпо“ беше друго нещо. Възможностите му са ограничени. Но, от друга страна, вестникът спечели достатъчен престиж с историята за регенерационния завод. С една дума, „Сагами шимпо“ беше много подходящ лък за стрелата на възмездието.
— Какво имате предвид под срастване? — оживи се Хирано. Разговорът почваше да става интересен.
— Става дума за това, че доставчиците на военна техника все още намират начин да скубят част от бюджета за отбраната, макар че срокът на управляемите ракети „Найк-Джей“ изтече. Корпусите на ракетите се изработват от авиационния завод на „Кокубу джукогьо“ в Кобе. Първата поръчка беше получена през 1967 година; втората — през следващата, 1968 година; третата — през 1971; а през 1972 и 1973 година — съответно четвъртата и петата поръчка. През 1976 година поръчките за производство бяха спрени. По време на „петролната криза“ цените рязко скочиха нагоре и от четвъртия план за укрепване на отбраната беше съкратена точката за създаване на ново подразделение ракети „Найк-Джей“. В резултат на това авиационният завод в Кобе, който фактически беше монополизирал производството на тези ракети, остана без работа.
— Я виж ти…
— Цената на една ракета „Найк-Джей“ без бойния заряд и горивото е осемдесет милиона йени; дори като се вземат предвид ежегодните колебания на цените, „Кокубу джукогьо“ получаваше всяка година поръчки за осемстотин милиона до един милиард и двеста милиона йени. Вижда се какви огромни суми загуби компанията. Но скоро ще бъде приет петият план за укрепване на отбраната и тогава поръчките за ракети навярно ще бъдат подновени. И тъкмо във връзка с това беше разработен хитър план за „профилактика“ на ракетите. Този план всъщност дава възможност направо да бъдат ограбвани парите на данъкоплатците.
— Профилактика ли? — учуди се Хирано.
— Да. Така наричат обикновения им оглед. Същността на това, което разказа Минасе, беше възмутителна: върху гнилата почва на военнопромишления комплекс процъфтяваха мошеници, които получават огромни суми за преливане от пусто в празно.
Радиоуправляемата ракета „Найк-Джей“ от типа „земя-въздух“ е с дължина дванайсет и половина метра, тегло — четири тона и половина, далечина на полета — сто и трийсет километра. Производството й в Япония е започнало през 1967 година въз основа на споразумение за техническо сътрудничество между „Кокубу джукогьо“ и американската корпорация „Спрут“. Като прототип е използвана ракетата „Найк-Меркури“, годна да носи ядрени заряди. Това обстоятелство предизвика недоволство в парламента и в страната, поради което се наложи да бъде изменена частично конструкцията и едва тогава да започне производството.
Изглеждаше, че няма нищо странно в това, че ракетата се връща на производителя за проверка. Но ето в какво се състоеше работата в действителност.
— Това е само хитър фокус — разказваше Минасе. — Всъщност ракетата не е нищо друго освен един артилерийски снаряд: след изстрелването й не се връща. Скъпо оръжие е, и все пак може да бъде използвана само веднъж. По своята конструкция и по тактико-техническите си характеристики ракетите са сравнително прости. Те се различават принципно от оръжието за нееднократно използване — от самолетите, за които действително е необходима задължителна профилактика след определен брой летателни часове.
Друго нещо е, ако става дума за сериозни грешки в конструкцията, за несигурност на отделни части… А тук ти говорят за необходимост от периодичен преглед на ракетите, получени от силите за самоотбрана след най-строга проверка. Това е просто смешно!
— Искате да кажете, че профилактиката не е нужна, така ли?
— Профилактиката на ракетите е нещо невероятно. Ракетите от клас „Найк“ се появиха в Япония през 1950 година — американците ги докараха на Окинава. Съгласно втория план за укрепване отбраната на Япония те бяха взети на въоръжение от силите за самоотбрана. Под предлог че ще бъде извършена проверка, през декември 1976 година бяха изпратени за пръв път ракети в завода на „Кокубу“ в Кобе. Следователно за двайсет и шест години, от 1950 до 1976, не се е явила нито веднъж необходимост да бъде ремонтирана ракета. Ако периодичният ремонт на ракетите е необходим, тогава защо това не е правено от 1967 година, когато започна производството им в Япония, а се прави от края на 1976 година, когато то беше прекратено? Същинска безсмислица. Явно договаряне между „Кокубу“ и УНО с цел да бъде натоварен бездействуващият завод.