През дебрите на Балкана

— А къде е брат ми сега?

— Още е в Кабач.

— Мога ли да знам кой и какъв си ти всъщност? Има много и различни ефендита.

— Ще ти кажа само една дума, но тя ще е достатъчна, за да разбереш какъв съм. Това е думата «уста».

Опитът ми излезе успешен. Лицето на мъжа доби израз на радостна изненада, а той каза:

— Да, това е достатъчно. Нищо друго не искам да знам.

— И правилно постъпваш, защото не обичам да ме разпитват.

— С какво мога да ти услужа?

— Първо ми кажи, идвал ли е тук Манах ал Барша?

— Да, беше тук с двама души.

— Кога?

— Остана тук една нощ и вчера по обяд си тръгна.

— Значи е яздил много бързо. Той също беше при твоя роднина, кехаята на Букьой, и смени там единия от конете.

— Ти беше ли при кехаята?

— Да. Изпраща ти много поздрави. Манах ал Барша замина за Мелник. А знаеш ли случайно къде мога да го намеря там?

— Да. Той ни остави адреса си, защото брат ми също ще ходи в Мелник. Там има един богат търговец на зърно на име Глава. При него ще отседне. Всеки може да ти каже къде живее.

— А Манах ал Барша пита ли за Жълтоликия?

— Да. Ще ходи при него.

— Аз също.

— Ще пътувате заедно.

— И аз така мисля, но пътищата на Аллах са неведоми и често не всичко става така, както си го мислим. Може би Манах ще стигне там преди мен. Затова бих искал да знам къде мога да намеря Жълтоликия.

— Ще ти кажа. Като тръгнеш от Мелник за Истиб и стигнеш до Радович, продължаваш после направо на север, докато се озовеш в Сбиганци. Селото се намира между реките Брегалница и Слетовска. Там живее месарят Чурак. Ще го попиташ за колибата в клисурата и той ще ти я покаже. Като идеш в колибата, ще научиш за Жълтоликия всичко, което те интересува и което аз сега не знам.

— Мислех, че в Палаца ще срещна търговеца на коне Москлан, но той не беше там.

— Откъде познаваш Москлан?

— Познавам всички. Той е куриер на Шута.

— О, и това ли знаеш? Ефенди, виждам, че си изтъкнат член на организацията. Оказваш ни голяма чест, като отсядаш при нас. Можеш да се разпореждаш с мен, както желаеш. На твоите услуги!

— Благодаря ти! Трябваше ми само информацията, която вече получих от теб. Сега трябва да спим.

— Кога ще ни напуснеш?

— Утре с настъпването на деня. Но не е необходимо да ни будиш, ще станем навреме.

След като се разделихме с любезни благопожелания, продължихме към стаята си.

— Сихди — каза Халеф тихо по пътя, — тук научихме всичко, което искахме да узнаем. Той те смята за голям разбойник, а мен — за твой приятел и съюзник. Има хора, които в главата си вместо мозък носят палачинки. Ако знаеше, че брат му си е счупил врата и че си разбил зъбите на Москлан, едва ли щеше да ни пожелава толкова приятна нощ.

— О, скъпи Халеф, още е рано за триумф. Нима не е възможно вестта за случилото се да стигне дотук още през нощта?