Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
По принцип не бих имал нищо против да помогна на тези момчета… в известен смисъл дори ми беше жал за тях. Нисшите не ги приемаха нито хората, нито истинските вампири, те бяха аутсайдери… От друга страна, съдейки по разказите за поведението им, така им се пада. Дракон знае кое от кое произлиза — дали поведението им е следствие на отношението към тях или отношението към тях е следствие на поведението им?
— Аз все още не разбирам напълно с какво може да ни помогнете — казах аз. — Но както и да е, от какво имате нужда сега?
Вампирите се спогледаха.
— Ами — започна Даркин. — Днес стражата хвана един от нашите и сега го обвинява за всички тези убийства, с отрязаните глави…
Това не го знаех. Офицер Девлин още от началото каза, че убиецът е нисш вампир. Само че той беше уверен, че нисшите сами ще предадат убиеца, а тези момчета не смятаха, че техният човек е виновен.
— Той не го е извършил — продължи Даркин. — Напротив, Мидл следеше истинския убиец и именно затова се оказа до трупа в момента, когато се появи стражата.
— Може ли да е видял убиеца? — попитах аз.
— Може и да го е видял — съгласи се Даркин. — Така че непременно трябва да бъде освободен, той е ценен свидетел.
Значи това искаха от мен.
— И как, според вас, трябва да го освободя?
— Не знам — сви рамене вампирът. — Но ако успеете, ще ви бъдем много благодарни.
За какво ми е благодарността на нисшите? Доколкото схванах, те и така ще ни помагат — помолил ги е Великия вампир, макар че не точно ги е помолил, а им е заповядал.
— Добре, ще видя какво може да се направи — съгласих се аз. — Но нищо не обещавам, със стражата нямаме нищо общо…
— Благодаря ви — поблагодари Даркин. — На повече не сме се и надявали.
Позволих си да се отпусна малко.
— Разбрахме се. Сега трябва да тръгвам, но преди това имам за вас още нещо — ти нали каза, че винаги мога да те намеря в кръчмата „При добрия вампир“?
Даркин кимна.
— Е, днес в Патрула постъпи много сериозно оплакване — постоянно се биете, плашите посетителите, не си плащате сметките. Не е добре това…
Вампирът се поколеба.
— Случва се…
— Ще трябва да платите за щетите, — с тон на строг родител казах аз. — И занапред си плащайте сметките. Не забравяйте, че вие живеете в този град, сред културни хора.
Разбира се, с културата малко прекалих, тук са Пограничните райони, не е центърът на Империята…
Един от вампирите, който през цялото време стоеше зад Даркин, пристъпи напред и прошепна с висок женски глас:
— Това пък защо?
Даркин рязко се обърна към нея.
— Пак ли предизвикваш неприятности?
Вампирката упорито гледаше през кожената маска.
— С какво право жалкия човек ще ми казва какво да правя? Ние, вампирите, сме свободен народ!
— Глупачка — кратко изръмжа Даркин. — А за думите ти пак аз ли ще трябва да отговарям?
Очаквах нещо подобно. Е, не можеше срещата да протече спокойно. Нямаше начин.
Аз довърших незавършеното заклинание и във въздуха пред мен се появиха две огнени топки и огнената птица, която кацна на рамото ми. Този нов трик измислих наскоро, когато на един от уроците ни учиха как да придаваме на птицата по-голяма прилика с истинските птици — сега това не беше просто купчина пламъци, а напълно оформен огнен орел. Ливреята не позволяваше на птицата да ме изгори, макар че без качулка подобен трик би бил доста опасен за прическата.
— Сега ще видим кой от нас е наистина жалък — обещах на вампирката и хвърлих към нея двете топки.
Нахалната вампирка изпищя и се опита да се скрие зад Даркин. Ако наистина исках да я накажа, тя зад никой гръб не можеше да се скрие, но аз по начало исках само да я уплаша. Затова огнените топки рязко спряха точно пред носа на Даркин.
— Не обръщай внимание на тази глупачка — помоли вампира, старателно преструвайки се, че не го е грижа за искрящите пред лицето му топки. — Никога не си държи устата затворена.
Гласът му почти не трепереше, което не можеше да не предизвика уважение.
— Всичко е наред — кимнах и изгасих топките и птицата. — Не съм обидчив.
— Не се притеснявай, ще платим за щетите — обеща Даркин. — Самият аз се канех някой ден да се оправя с тази разюзданост.
Аз кимнах.
Разбира се. Само че това „някой ден“ едва ли щеше да настъпи скоро, ако изобщо настъпеше.
— И бъдете по-вежливи със собственика на кръчмата — той е нормален човек, и сега това място е под наша закрила. От сега нататък за реда в целия град отговаряме ние.
Излязох на алеята с гордо вдигната глава и леко треперещи колене.
Действие 4
Невил и Алиса ме посрещнаха с подозрителни погледи.