Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Но на другата година тюркутите се върнаха и след два месеца обсада една нощ пиха цяла нощ и се вдигнаха на последен бой, пияни като свини. И като се качваха върху труповете на падналите, труповете се натрупаха до зъберите на крепостта. И тюркутите влязоха в Тбилиси, и ръцете им лееха кръв, и краката им тъпчеха трупове, и очите им гледаха на мъртвите, както жетвар гледа на снопи. И чак когато прекъсна всеки глас, вопъл и стон, тюркутите решиха, че мечовете им са сити.
Тогава доведоха двамата управители на града — грузинския цар Степанос и персийския пълководец Шаргакаг. И като ги ослепиха — защото бяха оставили тиквата сляпа, потопиха ги в страшни мъчения. Тъй пишат ромейските летописци.
А пък арменските летописци пишат, че тюркутите одрали кожите на Степанос и Шаргакаг, обработили ги и като ги напълнили със сено, окачили ги на стената — там, където навремето висяла тиквата каган. Но грузинските летописци пишат, че кожата на Мтавар Степанос била изпратена от ягбукагана на императора Ираклий. Но за Шаргакаг не пишат нищо.
А истината е, че когато ягбукаганът хвана Шаргакаг, не поиска да го убие веднага, но му търсеше смърт, невидяна и нечута. И мъкнеше Шаргакаг след себе си, затворен в клетка, и всяка сутрин ходеше пред клетката. Дълго се гледаха персиецът и тюркутът. И мълчаха. А при ягбукагана идваха разни мъже от разни народи и всеки предлагаше смърт и мъки за Шаргакаг, които беше видял или чул, или прочел в стари книги. И ягбукаганът връщаше всички, защото нито една смърт не му се виждаше достойна за Шаргакаг. А омразата му взе да прилича на любов и той търсеше нечувана смърт за Шаргакаг, както баща търси жена за любимия свой син. И Шаргакаг се държеше храбро.
Накрая ягбукаганът склони да предаде Шаргакаг на палачите, за да умре, изяден жив от червеите. А това беше персийска смърт. Човекът се заковава в две дървени корита така, че нищо, което излиза от него, не може да изтече от коритата — само главата му се подава навън. И палачите го хранят с мед и мляко, и мажат с мед лицето му. А мухите, които се съберат, снасят яйцата си и червеите се развъждат в живия човек. И в книгите пише, че жертвите викали по две-три седмици, преди да дойде милостивата смърт. И всяко парче на мъртвеца трябвало да бъде на дупки — като хубаво кавказко сирене.
И така — заковали Шаргакаг в коритата, но той отказал да яде меда и млякото. Тогава проболи едното му око с нажежена игла и той почнал да яде, докато се наял, както никога през живота си, защото предпочитал да умре с отворени очи. Всъщност с едно отворено око — другото око ослепяло. И мухите дошли, а после дошли и червеите. Но дошло и писмото от кагана, ревящия лъв на севера, до хищното лъвче ягбукагана Мохо шад. И каганът Теху шах пишеше: „Настигнаха ме хищници и ти повече няма да видиш лицето ми, защото не стоях на безопасно място, а се устремих в чуждо царство, което не следваше да сторя. Аз се възгордях и паднах от възвишението на гордостта си. А ти не се бави, ами изтреби народа, който е с тебе. И се постарай да се спасиш, преди те да научат за моята смърт. Защото аз загинах и се лиших от децата си.“ А народът, който трябваше да бъде изтребен, то бяха воините от племената Дулу, които подкрепиха Моходу Хеу, Кубратовия вуйчо, та въстанаха против Теху шах. Но дулусците научиха навреме за победата на Моходу Хеу и така Шаргакаг се спаси. А Мохо шад, неговият палач, загина, та дъщерята на император Ираклий, по име Ефросиния, която беше тръгнала да се жени за Мохо шад, трябваше със срам, но и с облекчение да се върне вкъщи.
И тъй — Шаргакаг се спаси. Разказват, че тук-таме на скрити места бил прояден от червеите, както молец прояжда вълнена дреха, но нищо не съм видял и не зная. И Шаргакаг получи кон и вместо да се върне в Персия, отиде да се бие против тюркутите. Там срещна той Кубрат и не се раздели от него. А когато Кубрат стана хан на болгарите, той сложи Шаргакаг до лявата си ръка и го направи съветник за страните, над които слънцето застава по пладне.