Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Прескочих го — не зная дали така ми се стори, но май каскетът му беше с обърната козирка — хванах девойката за ръка и така препуснах, че ако ме бе зърнал олимпийският шампион, щеше да се запие от мъка поне за цял месец.
Едва тогава Сташка закрещя неочаквано силно, отчаяно. Пък и аз, като чувах след себе си стъпките на четвъртия, изведнъж заревах. На поляната някой се обади едва чуто, диво изпсува като безумен.
Неочаквано от онази страна, накъдето бягахме, в отговор на виковете ни се дочуха много гласове, затропаха крака по пътечката. След минута търчахме обратно, придружавани от поне още десетина души.
На поляната някой изсвири и когато изскочихме на нея, само нейде далеко се чуваше как пукат съчките в къпинака.
Безнадеждна работа бе да тичаме след тях. Очевидно знаеха някакви тайни пътечки из това блато.
Онези, които бях извадил от строя, те вероятно някак бяха помъкнали със себе си. Това беше обяснимо и малко страшно: значи, съм имал работа с банда.
— Кои бяха? — запита Шаблика. — Позна ли някого?
— Не. — Кой знае защо, не споменах за „лапатуховия“ начин да си обръща каскета. Малко ли хора биха могли да го приложат? Защо да хвърлям съмнение върху човека. — Никого не познах.
И внезапно всичко набрано у мен избухна:
— С нож бяха. Искаше да ми види сметката, мръсникът! Сташка, ами ти с какво го замери по тила?
— С об… обувка… Нищо друго нямах…
Около нас внезапно гръмна смях, дори се стреснах.
А тя изведнъж заплака така, че душата ми се сви. И… отпусна глава на гърдите ми. И това — разбрах го — бе нещо повече от сълзи на облекчение.
— Как… Как можаха?
Какво ми оставаше? Просто я галех по косата и бъбрех някакви безсмислени думи, от които тя плачеше още по-горчиво.
— Недей, горкичката ми… Хайде, мила моя, добра моя… Хайде, стига, стига.
— С обу-увка — прехласна се от смях Змагител. — Ах, мръсници, ще ви спипаме, ще ви го върнем тъпкано.
— Щурия му Змагител — измърмори Шаблика. — Пак добре, че не се е случило нещо лошо. Страшно е приятно никой да не ви налага с цепеница по главата… Особено втори път… Сами ще се убедите.
Довтаса съвсем запъхтеният Ганчаронак.
— Какво? Избягаха ли? — припряно бъбреше той. — Имали са ножове? Не може да бъде. Ама че безобразие. Ах, м-мръсниците!
— Във всеки случай, просто не зная — каза Олшански. — Във всеки случай ще я разберем тая работа.
— У нас да се случи такова нещо! — вайкаше се Ганчаронак.
Генка Сядун поглади тъмните си вълнисти коси и изведнъж, без много-много да им цепи басма, каза:
— У вас, я. Както би казал един мой познат артист (вечно играе горски духове, вещици, та му викат „заслужилата баба Яга на републиката“), та той, ако научеше за тукашните събития, щеше да каже:
Спомних си всичките ужасни тайни, книжата, разхвърляни на писалището ми, и нищо не му отвърнах.
Четвърта глава
С една дума, всичко тръгна надолу с главата в този най-хубав от световете. Дали в същност той бе най-хубавият от най-хубавите? Напоследък доста сериозно почнах да се съмнявам в това. Дяволски тайни, дяволски катакомби, дяволски нощни кошмари, да пукнат дано!
Вече се свечеряваше, когато наближих своя многоетажен дом. Старият ми приятел Герард Пахолчик ми се ухили дружелюбно от павильона за цигари.
— Нещо отдавна не ви виждам — наивните му очи се впериха в мен. — Още ли сте по разкопки? Върви ли?
— Все същото…
— За какво са ви тези средни векове?
— Ще ви отговоря с думите на друг: „Който не помни миналото, който забравя миналото, е осъден отново да го преживее. Безброй пъти.“
— И най-страшното ли?
— И него.
— Уф.
— Дайте ми две кашончета „БТ“. А-а, май нямате, не виждам на витринката.
— Че кога сте ги виждали на витрината? — Той измъкна две кашончета отдолу, аз ги сложих в чантата си.
— Ще ти дърпат ушите, Герарде — прозвуча неочаквано зад гърба ми мек, дълбок глас.
Зад мен, скриван от витрината от очите на продавача, бе застанал Витаут Инезиля Хосе Мария Лигановски и ровеше в чантата си.
Пахолчик сякаш се смути за миг. Сякаш нещо се мярна в очите му. Сетне махна с ръка. Присви очи: