Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Не.
— Тогава поне си починете. — „Боже, на кого от кондотиерите ми прилича той?“ — Два месеца море. Вода, слънце, сол. И никакви мисли. Просто сте преуморен от тези ваши исторически издирвания, от вашата работа… Вижте какво, на вас ви се струва, че това са глупости…
Той се вгледа проницателно в мен:
— Но внимавайте, това е страшно. Трябва да го знаете, за да не пренебрегвате здравето си, а да се лекувате — затова утре ще дойдете с мен. Ще видите какво значи това. И ще ви направим някои изследвания. Твърде важно нещо е здравето, единственото, което си заслужава грижите, е нашият разум. А ние не го ценим.
— Добре — отговорих аз, колкото да се отърва.
… Като си починах малко, най-сетне се реших да навестя Хилински и почти не се учудих, че двамина съвсем зрели мъже (той и Шчука) седят на тъмно и разглеждат диапозитиви.
— Сядай, ей сега ще свършим — рече ми Адам.
Диапозитивите бяха от „моя“ район. Кладно. Пътят за Олшани. Замъкът. Костьолът.
— Кога ги направихте? — запитах аз, когато светнаха лампите.
— Отдавна, още преди две години ги заснех — каза Хилински, но аз, кой знае защо, не му повярвах. Особено защото до входа на замъка не се виждаше паметната плоча.
„Аха, мамиш нещо, Адам Пятрович“ — само си помислих аз.
Когато на масата се появи кафе и още нещо течно, което понякога употребявахме доста, а понякога не, този път употребихме и тего, и другего (или овего?), както казват братята поляци, Шчука се облегна на фотьойла:
— Разправяй.
Разказах им последните събития. Този път не скрих нищо. Очевидно в гласа ми се е долавяло раздразнение, защото Шчука неочаквано каза:
— Ти какво, сигурно смяташ, че ние тук блеем? Даа, почва да става горещо. А засега нямаме цялостна концепция. Я вземи да си дойдеш, момче.
— Как ли не! — възмутих се аз. — Други са виновните, а аз да се махна. Вие нямате концепция, а аз да си патя.
— Нямаме концепция. Но за сметка на това, както ми се струва, има доста съмнителни.
— Защо не опитате да ограничите действията на най-съмнителните. Да ги пратите някъде. Че стигне ли се до онези с пистолети, револвери — ще бъде късно.
— Вярно, стига се и до пистолети.
Шчука ме дразнеше. С това негово двойно хоби: да чете криминални романи и да им се подиграва, да познава всичкото оръжие, каквото е имало някога на земята. Чак до шестзарядния револвер (в който са се въртели рола, а не барабанът) белгийско производство „Мариет“, произвеждан през 1837 г. Затова бях несправедлив:
— Револвери… Слушайте, а знаете ли как се действува с тях?
Той ме погледна накриво:
— Не се съмнявайте в това.
— Добре тогава, защото току-виж някой гръмне, без много да му мисли.
— За сметка на това вие мислите прекалено много. И вечно се вайкате: „Ах, заклаха кокошката“ — неочаквано сухо процеди Хилински. — А аз не окайвам никого. Може би засега кокошката трябва да бъде опечена, а що се отнася до предлаганото от теб „ограничаване на действията“ — зная добре, че не бива да ограничаваме никого, човек не бива да лежи в затвора току-така, дори няколко дена.
— Дори и такива ли?
— Ако си го затворил — това вече е нещастие. И общ позор за нас — той, кой знае защо, употреби руското „позор“ вместо нашенското „срам“. Сигурно му се стори по-силно така.
— Добре де, стига вече — каза Шчука. В същност ето за какво те чаках.
Той извади от бележника си малко квадратно листче.
— Ето ти адреса и телефона на Яраслав Мирашевски. Стар юрист. Някогашен прокуратор (прокурор — на полски) в Кладно. Най-важното е, че не помня вече дали тогава като окръжен прокурор е бил обвинител в процеса на Крищоф Висоцки, или е отстъпил мястото на своя заместник-прокурор… Но все ще помни нещо и без архивите.
— Добре.
— Кога заминаваш?
— Ами-и… утре имам още малко… работа. Сигурно в другиден.
— Е, братко, тогава имаш късмет. И ние в другиден ще пътуваме натам с нашата кола. Ще те оставим в Кладно, а ако не се забавиш много и хубаво ни се помолиш, ще те откараме почти до Олшани. Завоят е близо до селото.
— Кои ще пътуват?