Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Ето ви още едно „БТ“, Антоне. Беше паднала встрани. Повече няма.
И той ми подаде кутията.
— А за мен няма ли да се намери? — запита психиатърът.
— За съжаление вече ги свърших. Но утре ще получа.
— Гледай да ми запазиш. А сега вечерния вестник и две кутии „Кладно“.
— „Кладно“ ли? Аха. Къде се е дянало? А, ето го.
Тръгнахме към къщи и тогава неочаквано продумах:
— Не биваше да се заричам. Май дойде ред да ви навестя.
— Какво, нервите ли?
— Че за какво друго идват при вас?
— Е… Добре… Елате, ако щете и сега. Защо да губим време? Ще ви преслушам, ще ви прегледам.
… Не бях влизал друг път в дома му и бях истински изненадан. Сякаш всичко тук имаше за цел не да успокои човека, а да изопне нервите му до крайност. Спокойният човек би получил тикове и гърчове като епилептик или би завил като вълк в глутница, а нервният би излязъл оттук готов психопат. Не помагаха дори обичайните мебели, различните дивани и масички, фотьойли и шкафове, гравюрите и телевизорът.
Онези масайски копие и щит бяха мила подробност. Стените бяха покрити почти от край до край с чукотски и тунгуски шамански маски, монголски маски за „тама“, от които човек може да побелее, тибетски ритуални маски, толкова ужасни, че ако срещнеш в тъмен коридор човек с подобно лице — би изгубил ума и дума до края на живота си. Имаше и отвратителни бенински идоли, китайски статуетки с израз на безумна жестокост и злоба. Висяха щитове от Куазиленд и от остров Съндей, австралийски бумеранги, фетиши на африкански жреци, зловещи украшения на членовете в мъжките съюзи на Нова Гвинея.
Отвратителни ритуални маски от Соломоновите острови (чер гущер, надянал старогръцки шлем), тъпо мутрести идоли от Адмиралтейските острови, ками от раковини и от кости на казуар, рогозки и платнища, индийски анки и авянски ятагани.
Навред мутри, озъбени, облещени, изкривени. Филиал на карцера в ада.
— Не ви ли е страх тук?
— В работата ми понякога е по-страшно — малко жлъчно и заядливо рече той, като оглеждаше внимателно колекцията си. — Това са все моите скитничества. За мен не са вещи, а късчета от живота ми. Хайде, говорете.
Започнах да му разказвам за своите нощни кошмари. Той ставаше все по-сериозен.
— Не мога да разбера симптомите ви. Напомнят ми средновековната белоруска пана, бълнуването наяве. Но не е същото. Виждах нещо подобно през трийсет и пета година, в северозападна Индия. Сигурно сте чували за всичките полюси на земята: географските, магнитните, на студа и на горещината. А за полюса на биологичната недостъпност сигурно не сте чували?
— Не.
— Малцина в цивилизования свят са чували за него. Отделни хора. Освен местните жители.
— Какво означава той?
— Това е огромен район, скали и непроходими тропически гори по бреговете на река Нарбада. Джунглите са подстригана английска ливадка в сравнение с онзи зелен ад. Още от началото на своята история хомо сапиенс не е стъпил там. Представяте ли си още от времето на австралопитека.
— Как така? Защо?
— Както се говори, там е най-голямата колония от диви пчели на земята, разположена на десетки километри дължина и ширина. Пчелен мегалополис, равен почти на мегалополиса между Ню Йорк и Вашингтон. И пчелите са от някаква странна порода. Облаци пчели, несметни пълчища, легиони. И то грамадни. Ужилването на една пчела е твърде болезнено, понякога не заздравява със седмици; пет ако те ужилят — паралич, понякога временен, понякога, не. А ако те ужилят повече краят е неминуем.
— Случва се — казах аз. — Какво знаем ние за отровите? Ето, учените изнамериха универсална ваксина срещу змийска отрова. Каквото и да те ухапе, кобра било, гюрза било — нищо ти няма.
— Тъй, тъй. А защо не я употребяват? Ето на, такова спасение за хората. Обаче не. Защото такъв човек, защитен от ухапването на всички възможни змии, умира от ужилването на първата попаднала му пчела. Върви разбери кое е по-доброто. Странното е, че тези пчели изобщо не закачат животните, а дивечът там е в изобилие. Сред тях се срещат малко изучени, а може би и напълно неизвестни на науката. Някои от тях излизат из околните равнини и джунгли, но веднага се прибират обратно. Знаят къде са в пълна безопасност. Но оттам излизат не само животни, а и семена на невиждани растения. Едно от тях, ако веднъж за много години поникне вън от района на пчелите, е много търсено от всички околни обитатели. Сушат го, варят го, и тогава те също имат… различни видения и бълнувания. Но къде е Нарбада и къде е Олшанка? Не разбирам какво ви е. Затова особено ме е страх… Вижте какво, защо не се полекувате? При мен. Бих ви наблюдавал лично. Имам един приятел в клиниката, млад, талантлив. За два месеца ще ви възстановим.