Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— И тогава Кумико ви е казала, че има любовник.
— Да. Като цяло се случи точно това. В моето положение ми е невъзможно да влизам в по-големи подробности — каза Малта Кано.
Въздъхнах тежко. Не че с въздишката щях да постигна някакъв напредък, но все беше нещо, което можех да направя.
— Излиза, че Кумико е била с този мъж от известно време.
— Според мен от два и половина месеца, някъде там.
— Два и половина месеца — повторих аз. — Как е възможно това да е продължило два и половина месеца и аз да не забележа?
— Не сте забелязали, господин Окада, защото не сте имали никакви съмнения в жена си — обясни Малта Кано.
Аз кимнах.
— Така е. И през ум не ми е минавало. Не съм си и помислял, че Кумико ще ме излъже, и досега не мога да повярвам.
— Ако изключим резултатите, способността да имаш безусловна вяра в някого е едно от най-прекрасните качества, което някой може да притежава.
— И се постига трудно — вметна Нобору Ватая. — Крайно рядко.
Сервитьорът се приближи и отново напълни чашата ми с кафе. Някаква млада жена на съседната маса се смееше високо.
— И така — обърнах се към Нобору Ватая, — каква всъщност е целта на нашата среща? Защо тримата сме тук? За да ме убедите да дам развод на Кумико ли? Или нещо повече? В онова, което каза преди малко, имаше някаква логика, но най-важните подробности са неясни. Твърдиш, че Кумико си има друг и ме е напуснала. И къде е отишла? Какво прави? Сама ли е, или е с него? Защо не се е свързала с мен? Ако наистина има друг, това е краят. Но аз ще повярвам, че е истина, едва след като го чуя от нея. Разбираш ли какво имам предвид? Всичко това засяга само нас двамата с Кумико. Ние двамата с нея трябва да разговаряме и да вземем някакво решение. Ти нямаш нищо общо с това.
Нобору Ватая отмести встрани недокоснатата чаша изстуден чай.
— Тук сме, за да ти съобщим за какво става въпрос — рече той. — Помолих госпожица Кано да ме придружи, защото реших, че е по-добре да има и трети човек. Не знам кой е другият мъж, не знам и къде е Кумико. Тя е пълнолетна. Може да постъпва, както сметне за добре. Но дори и да знаех къде е, със сигурност нямаше да ти кажа. Тя не ти се е обадила, защото не иска да разговаря с теб.
— Но с теб очевидно е поискала да разговаря. Какво ти е казала? Доколкото усещам, вие двамата не сте много близки.
— Е, ако вие двамата бяхте чак толкова близки, защо е спала с друг? — подметка Нобору Ватая.
Малта Кано се прокашля тихо. Нобору Ватая продължи:
— Кумико ми каза, че има връзка с друг. Сподели, че искала да приключи с това положение веднъж завинаги. Посъветвах я да се разведе. Тя отговори, че щяла да помисли.
— Само това ли? — попитах аз.
— А какво друго?
— Нещо не разбирам — отвърнах аз. — Не мога да повярвам, че Кумико ще се съветва с теб за такива важни неща. Ти си последният човек, до когото ще се допитва в подобен случай. Или ще го обмисли сама, или ще разговаря с мен. Сигурно ти е казала още нещо. Щом е настояла да говорите на четири очи, значи е имало и още нещо.
Нобору Ватая си позволи да се подсмихне едва забележимо — тънка студена усмивка като нова луна, увиснала в предизгревното небе.
— Ето на това му се казва да не искаш да повярваш на истината — подметна той тихо, но достатъчно силно, за да го чуя.
— Да, не искам да повярвам на истината — повторих, сякаш за да усетя израза.
— Сигурен съм, че разбираш за какво ти говоря — рече шуреят ми. — Жена ти спи с друг. Напуска те. А после ти се опитваш да прехвърлиш вината от болната глава на здравата. Никога не съм чувал по-голяма глупост. Виж какво, не съм дошъл тук, защото ми е много приятно. Бях длъжен. За мен това е загуба на време. Все едно го хвърлям на вятъра.
След като той млъкна, над масата се спусна тежко мълчание.
— Знаеш ли историята за маймуните от лайняния остров? — попитах го аз.
Той поклати глава, без да проявява признаци на любопитство.
— За пръв път чувам.
— Някъде много, много далеч има един лайнян остров. Остров без име. Остров, който не заслужава да е с име. Лайнян остров с лайнян вид. На този лайнян остров растат палми, които също са с лайнян вид. И лайняните палми раждат кокосови орехи, които миришат на лайна. Лайняните маймуни живеят по дърветата и обичат кокосовите орехи с лайняна воня — ядат ги и след това изсират най-гадните лайна на света. Лайната падат на земята и се трупат на лайнян тор, а лайняните палми, които растат от лайняния тор, стават още по-лайняни. Това е безкраен кръговрат. — Изпих каквото беше останало от кафето. — Докато седях тук и те гледах — продължих аз, — внезапно си спомних за лайняния остров. Ето това се опитвам да ти кажа: някаква лайняност, някакъв гнилоч, някакъв мрак сам си се множи в кръговрат, който сам захранва. И след като прескочи някаква точка, човек вече не може да го спре — дори и да иска.