Хроника на птицата с пружина

Когато загубих откровението и благодатта, загубих и живота си. Живите неща, които навремето бях усещал в себе си и които по една или друга причина представляваха ценност за мен, вече бяха мъртви. Не беше останало нищо. В онази ослепителна светлина те бяха изпепелени. Топлината, която излъчи откровението, благодатта, изгори самата същност на живота, който ме правеше такъв, какъвто съм.

Аз, естествено, нямах сили да й устоя. Затова не ме е страх от смъртта. Ако не друго, физическата смърт ще бъде за мен своеобразно спасение. Тя ще ме отърве веднъж завинаги от този безнадежден затвор, от болката да бъда това, което съм сега.

Отново ви обремених с прекалено дълъг разказ. Моля за извинение. Но искам да ви предам, господин Окада, следното: в един определен момент във времето загубих живота си и живях без него през последните четирийсетина години. Като човек, озовал се в такова положение, стигнах до извода, че животът е много по-ограничен, отколкото си мислят онези, които са се озовали във водовъртежа му. Светлината блясва в човешкия живот само за най-кратък миг, вероятно за броени секунди. Ако тази светлина помръкне, без да си успял да доловиш откровението, което тя съдържа, втори шанс няма. Вероятно ще ти се наложи да изживееш остатъка от живота си в безнадеждните дълбини на самотата и съжалението. В този сумрачен свят вече не се стремиш към нищо и не очакваш нищо. Носиш в себе си само изсъхналия труп на онова, което е трябвало да бъде.

При всички положения съм признателен за възможността да ви срещна, господин Окада, и да ви разкажа историята си. Не мога да знам дали тя ще ви бъде от полза. Но след като ви я разказах, усещам, че съм постигнал нещо като избавление. Колкото и крехко и илюзорно да е то, за мен е ценно като избавление. Когато си спомня, че именно господин Хонда ме насочи към него, неизбежно усещам в това нишките на съдбата. Много ви моля, господин Окада, не забравяйте, че тук има един човек, който ви пожелава от все сърце щастлив живот през идните години.“