Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Нобору Ватая беше със зелени слънчеви очила. Веднага щом седнах, той ги махна и известно време гледа стъклата, после пак си ги сложи. Беше с очевидно съвсем ново бяло поло и тъмносиньо спортно памучно сако. На масата пред него имаше чаша чай с лед, и той обаче май не го беше докосвал.
Поръчах си кафе и отпих от леденостудената вода, която ми донесе сервитьорът.
Никой не каза нищо. Нобору Ватая сякаш не бе и забелязал, че съм дошъл. За да се уверя, че не съм станал най-неочаквано невидим, сложих длан на масата и я завъртях нагоре и надолу. После сервитьорът дойде, постави пред мен чаша и я напълни с кафе. След като се отдалечи, Малта Кано се прокашля тихо няколко пъти, все едно пробваше микрофон, но пак не каза нищо.
Пръв заговори Нобору Ватая.
— Разполагам със съвсем малко време, затова нека говорим направо, без недомлъвки.
Сякаш се обръщаше към захарницата от неръждаема стомана в средата на масата, но говореше, разбира се, на мен. Захарницата просто бе удобна точка между нас, към която той можеше да насочи речта си.
— За какво да говорим направо, без недомлъвки? — попитах аз без недомлъвки.
Накрая Нобору Ватая си махна слънчевите очила, сгъна ги, сложи ги на масата и ме погледна право в лицето. Откакто за последно го бях срещал и бях разговарял с него, бяха минали повече от три години, аз обаче нямах чувството, че е изтекло някакво време — предполагам, благодарение на средствата за масово осведомяване, които постоянно ми натрапваха лицето му. Има информация, която наподобява дим: прониква в очите и съзнанието на хората, независимо дали те искат, или не, независимо от личните им предпочитания.
Сега, когато бях принуден да видя шурея си на живо, неволно забелязах до каква степен трите години са променили впечатлението, което оставяше лицето му. Сякаш мътният му, застоял вид беше изтласкан на заден план и бе прикрит с нещо пластично и изкуствено. Нобору Ватая бе успял да си намери нова, по-изискана маска, със сигурност много добре направена, може би дори нова кожа. Каквото и да беше, маска или кожа, трябваше да призная — точно така, дори аз трябваше да призная, — че тя имаше известна притегателна сила. Тогава си дадох сметка: все едно гледах не лицето му, а телевизионно изображение. Нобору Ватая говореше така, както говорят по телевизията, и движенията му бяха като движенията по телевизията. Между нас постоянно имаше нещо като стъкло. Аз бях от едната страна, той — от другата.
— Както, сигурен съм, съзнаваш, днес сме тук, за да поговорим за Кумико — подхвана шуреят ми. — За Кумико и за теб. За бъдещето ви. Какво ще правите двамата с нея.
— Какво ще правим ли? — възкликнах, след което вдигнах кафето и отпих една глътка. — Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?
Нобору Ватая ме погледна някак странно с безизразните си очи.
— Малко по-конкретен? Кумико си има любовник. Напуснала те е. Едва ли смяташ, че всички, засегнати от сегашното положение, искат то да се точи до безкрайност. Няма да е добре за никого.
— Има си любовник ли? — попитах аз.
— Изчакайте малко, ако обичате — Малта Кано избра точно този миг, за да се намеси. — Такъв разговор трябва да има някаква последователност. Господин Ватая, господин Окада, важно е да проведем разговора в нужния ред.
— Не виждам никаква последователност — възрази Нобору Ватая с глас, в който нямаше живот. — Никаква. Каква последователност имате предвид? Разговорът няма последователност.
— Оставете го да се доизкаже — предложих аз на Малта Кано. — Можем да добавим по-късно последователността, ако изобщо има такава.
Тя ме погледа с леко издадени устни, после кимна едва доловимо.
— Добре тогава — каза. — Нека господин Ватая говори пръв. Заповядайте.
— В живота на Кумико има и друг мъж — подхвана той. — И сега тя е отишла при него. Поне това е ясно. Оттук следва, че е безсмислено да запазвате брака си. За щастие нямате деца и при тези обстоятелства отпадат парични претенции. Всичко може да се уреди бързо. Кумико просто подава молба за развод. Ти трябва само да подпишеш и да завериш формулярите, изготвени от адвокат, и готово. И нека добавя, за да си спестим недоразумения: това, което казвам, е окончателното мнение на всички в семейство Ватая.