Хроника на птицата с пружина

Скръстих ръце и известно време обмислях думите му.

— Имам няколко въпроса — рекох. — Първо, откъде знаеш, че Кумико си е намерила друг?

— Тя самата ми каза — отвърна Нобору Ватая.

Не знаех как да реагирам. Сложих ръце върху масата и продължих да мълча. Беше ми трудно да си представя, че Кумико е отишла при брат си по такъв личен въпрос.

— Обади ми се преди една седмица, искала да обсъдим нещо — продължи Нобору Ватая. — Видяхме се и поговорихме. На четири очи. Тогава Кумико ми каза, че се среща с друг.

Изведнъж ми се допуши. Не носех, разбира се, цигари. Отпих от кафето и оставих чашата върху чинийката със силно тракване.

— После тя си е тръгнала от вас — допълни Нобору Ватая.

— Ясно — рекох аз. — Щом твърдиш, значи е така. Кумико явно си е намерила любовник. И е дошла при теб за съвет. Пак ми е трудно да повярвам, но не си представям, че ще седнеш да ме лъжеш за такова нещо.

— Разбира се, че не лъжа — натърти Нобору Ватая с нещо като лека усмивка.

— Само това ли имаш да ми казваш? Кумико ме е изоставила заради друг, затова трябва да й дам развод, така ли?

Той отвърна със съвсем слабо кимване, сякаш си пестеше силите.

— Предполагам, си даваш сметка, че бях против брака на Кумико с теб. Не направих нищо, за да се намеся, защото реших, че не е моя работа, сега обаче почти съжалявам, че не съм го сторил. — Нобору Ватая отпи от водата и остави тихо чашата върху масата. Сетне продължи: — От първия ден, когато те видях, осъзнах, че би било неразумно да се надявам да постигнеш нещо. Не видях нищо обещаващо, нищо у теб, от което да личи, че можеш да постигнеш нещо в живота и да станеш достоен човек: не блестеше, не се открояваше с нищо. Разбрах, че каквото и да подхванеш, ще си остане недовършено, че никога няма да докараш нищо до успешен край. И се оказах прав. Женен си за сестра ми вече шест години и какво постигна през цялото това време? Нищо, нали? Единственото, което направи за тези шест години, бе да напуснеш работа и да съсипеш живота на Кумико. Сега си безработен и нямаш планове за бъдещето. В тая твоя глава няма нищо освен боклук и бръмбари. Така и не мога да проумея какво харесва Кумико у такива като теб. Вероятно е решила, че боклукът и бръмбарите в главата ти са интересни. Но в края на краищата боклукът си е боклук и бръмбарите — бръмбари. Още от самото начало ти не беше за нея. Не че Кумико е самото съвършенство. Тя от малка си е особнячка — по една или друга причина. Сигурно затова си я привлякъл в началото. Но било каквото било. При всички положения е най-добре да приключим час по-скоро. Ние с майка ми и баща ми ще имаме грижата за Кумико. Настояваме да стоиш настрана. И не се опитвай да я намериш. Вече нямаш нищо общо с нея. Ако се опиташ да й попречиш, само ще създадеш допълнителни неприятности. Най-доброто, което можеш да направиш, е да започнеш нов живот на ново място, живот, който ти пасва повече. Това е най-доброто и за теб, и за нас.