Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Докато Вангел беше жив, не изпадахте в униние, капитани — обади се София. — Тогава знаехте какво да правите.
— Годините вървят, София — каза Аурел, — а с тях се мени и обстановката. Ако по времето на Батори можеше да се мисли за война на юг, днес е изключено!
— Защо?
— Дълго е за обяснение. Повярвай ми, така е. Знам какви са настроенията в двореца.
— Вангел не се интересуваше от ничии настроения, Аурел. Той знаеше какво е необходимо за народа му и го преследваше докрай! До смърт! Иначе Високата порта не би отмъщавала на внука му.
— Така е — гласът на Лазар изскърца уморено, главата му залитна и едва сега видяха, че е пиян. — Вангел дон режеше главите на джагалите… като зелки!
Лицето на Абруд се изпъна.
— Вангел Авалов беше българин, господа. Аз нямам лична война с падишаха.
— Все още — обади се Лазар.
— Какво искаш да кажеш?
— Аурел, когато турците влязат в Молдова с достатъчно сили, първата им работа ще бъде да изколят елита на княжеството. Ще избият до крак всички, които имат някаква стойност, които знаят да четат и пишат, всички, които си служат с оръжие, а това значи, че семейство Абруд ще бъде едно от първите, дето ще мине под ножа!
— Мрачна прогноза, Лазаре? — кисело усмихнат каза молдовският княз.
— Мрачна, но точна, Аурел. Василий Лупус е религиозен фанатик и извинявай, по-скоро бреме за княжеството, отколкото негова защита. Сега не е време за теоретични спорове между католици и православни!
Намеси се и Сокон.
— Докато водите спорове около триединството на Отец, Син и Свети дух, османите ще ви потурчат, Аурел… И ще ви обрежат!
Аурел поклати глава.
— Хабсбургите няма да допуснат султана до границите си.
— Аурел — Сокон се надвеси над масата. — Вие молдовците сте уседнали хора, пътувате малко, затова не знаеш, че Отомамия и Свещената източна империя отдавна граничат от Венецианския залив до Белград на Дунава. Повече от двеста години. Това е най-кървавата граница в света. Когато Сигизмунд Батори подписа васалитета, император Рудолф се ужаси така, че заболя от гръдна жаба и предаде богу дух.
— Той беше стар и болен — примирително каза Аурел.
— Рудолф беше десетина години по-млад от мен… — Сокон се засмя гърлено. — А аз все още яхам слугините!
— Сокон! — Бриджит вложи цялото презрение, на което беше годна.
— Защото жена ми, французойката, ме отби като малаче! Много съм бил груб за префинената й…
— Ти се напи, лаз — каза София.
Бриджит скочи.
— Княгиньо, моля да ме извините, аз не мога да остана!
— Върви на майната си! — Сокон намигна на Лазар и вдигна чашата си. — Наздраве, албанец! Да пием за добрите стари времена!
— Наздраве, лаз… Всички жени са кучки!
— Лазаре — обади се София.
— Млък! — едноръкият се взря в сестра си с празен, пиянски поглед. — Аз съм те отгледал… И за баща, и за майка съм ти служил! И децата съм ти гледал, и на мъжа ти служих вярно… Заслужил съм си правото да говоря, както мисля!
Настъпи неловка пауза. Бриджит излезе от хола, княгиня Абруд тръгна след нея.
— Ще остана малко при Бриджит и ще си легна.
— Добре, скъпа, лека нощ — Абруд трепереше от гняв. „Този простак, този мръсен пират си позволява да говори обидно за дама в мое присъствие… Та той не уважава и мен.“ Сокон обаче почувства настроението му.
— Ако търсиш свада, Аурел, губиш си времето. Аз вече не мога да държа пищовите! — лазът се засмя гърлено. — Ръцете ми треперят.
— Никой не търси свада — каза София. Както винаги, тя не беше чула и разбрала нищо, което не я засяга лично. Отношенията на тези мъже с жените им не беше нейна работа, не засягаше пряко оцеляването на семейството й и дълбоко не я интересуваше. — Ната, налей вино на господата.
— Отпусни душата, Аурел — обади се Лазар. — Ние пиратите сме груби хора. Не можеш да очакваш от лаза да се държи лъскаво като ония ратаи с титли, дето се навъртат около твоя владетел?
— Той е и твой владетел, Лазаре!
— Не! — едноръкият изпи чашата си на един дъх и я разби в плота на масата. — Това дойдох да ви кажа. Време е да търсим нови земи за конете си… Дано не е късно, да пази господ!
София наостри уши.
— Какво говориш, брат?
— Истината. Стефан Котленеца се стяга. Стадата му пътуват на север, покъщнината му тръгва утре на разсъмване. Чакай го в Скендера за сбогом и благословия!
— Избрал ли е земя? — попита Сокон.
— Ще търси пасбища в киевското княжество. Пет деца има горкият. Не иска да ги принася курбан на аллаха!
— И ти ще го последваш? — възкликна София.
Лазар кимна.
— Ако хетманът е склонен да ми продаде земя.
— А той склонен ли е?