Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Заповядай на масата, Науме. Имаш три дни да си вземеш солука, после те чака работа!
София настани Зоя, посочи стол на Белиот и даде знак на Ната да сервира вечерята.
От края на пролетта княгиня Авалова започна да чака момчетата. Със стабилизирането на времето зъбоболът стихна, но когато една сутрин отвори уста срещу огледалото, втрещена установи, че са й израсли нови, бели и яки зъби, така наречените мъдреци, без които спокойно беше доживяла шестдесетте си години. „Ще падне голям смях, като кажа на децата!“ — помисли тя, но вечерта от Яш пристигнаха Аурел и Магдалена, а нея я досрамя да се похвали с придобивката си. Аурел старееше красиво. Побеляваше, но тялото му, макар и дребно, пазеше линията си, зъбите му блестяха, бръчките говореха по-скоро за бурен живот, отколкото за възраст, а когато погледнеше влюбено жена си, заприличваше на онова буйно и чувствено момче, с което преди четвърт век дружеше покойният й съпруг.
— Имаш ли новини от князете? — попита Аурел.
— Скоро ще се върнат — София се обърна към Магдалена. — Зиги пише ли? Как му понася виенският живот?
Синът на Аурел беше кръстен Сигизмунд, в чест на покойния владетел на Молдова, и от две години учеше във виенския хусарски лицей. Чуха конски тропот, после и гръмотевичния глас на Сокон Мехия. София беше пратила да поканят семейство Мехия и брат й Лазар, но не вярваше едноръкият да се отзове на поканата.
— Рядко пише — отговори Магдалена.
— Когато му свършат парите — добави Аурел и стана да посрещне Сокон и французойката.
— Мир на този дом! — лазът целуна ръце на двете княгини и задържа ръката на Абруд. — Как си, старо момче?
— Благодаря на бога, крепя се. Жена ти става все по-красива, Соконе?
— И все по-млада… — Аурел чу пренебрежителни нотки в гласа му, но не му остана време да ги оцени. Французойката вървеше към него с протегната ръка.
— Щастлива съм да ви видя, княз. Рядко нарушавате дивата скука на Буджак?
— Здравейте, Бриджит. Тъкмо казвах на вода Мехия, че ставате все по-красива.
— Развалили сте настроението му — Бриджит се врътна и тръгна към Магдалена. Тогава на вратата се появи Лазар Шкодер.
— Заповядай, брат — София го хвана за единствената ръка и го поведе към масата. — Седнете, скъпи гости. Княз и княгиня Абруд ни събраха на тази вечеря… Щастлива съм да ви видя в Скендера, всички вас!
— Какво става в Яш, княз? — попита Лазар. — Говори се, че Василий Лупус се готвел да отхвърли васалитета?
— Приказки, Лазаре. За такъв акт му трябват силни съюзници.
— Или велики покровители — обади се Сокон.
Абруд кимна.
— Лупус не разполага ни с едното, ни с другото.
Лазар не беше доволен от отговора.
— Знаете какво казваше Вангел дон! По море Британия, по суша Русия.
— Татарите опожариха Москва и Нижни Новгород — каза София. — Говори се, че са нахлули в киевското княжество.
— Чух — Лазар вдигна бялата си глава. — Кажи им, Соконе, кой насъсква татарите и с какво?
— Високата порта, цял свят го знае. Кюпрюлю изпрати в Бахчисарай някои от най-фанатичните си софти.
— Дори така да е, това не променя факта. На Русия не може да се разчита.
— Ако Василий Лупус не намери съюзник тази есен, напролет полумесецът ще се развява над двореца му — гласът на Лазар звучеше по старчески уморено, а заедно с това заядливо и отчаяно.
— Кажи му го, Лазаре — Аурел се опитваше да внесе шеговита нотка, но албанецът нямаше намерение да се предава.
— Аз или вие Абрудите сте приближени на двора? Турците безпрепятствено стигат до Килия. Преди няколко дни един еничарски ага почука на вратата ми. Водеше двадесетина пешаци.
— И какво искаше? — попита София.
— Агнета, хляб и вино.
— И ти му ги продаде?
— Изпъдих го! — гордо отговори едноръкият. — Утре ще доведе сто дьонмета и ще подпалят чифлика от четири страни.
— Трябваше да му дадеш храна, Лазаре — обади се Сокон. — Гостоприемството е от бога.
— И това ми го казваш ти, лаз? Дето презглава бега от Трапезунд, дето те клаха при Лепанто, на Киркира, в Янина?
Сокон се засмя гърлено.
— Това е минало, скъпи ми Лазаре. Отдавна забравено минало. Днес ние с тебе сме поданици на Молдова, а тя е подвластна на султана. Наздраве. Когато бях малко момче, дядо ми имаше такава брада. Питам го веднъж: „Дядо, кое е най-страшното нещо на този свят?“ Старецът отговаря: „Да се пръкне малък народ между два многобройни!“ Такава беше съдбата на Грузия, Лазаре, такава е и на Молдова.
Пиха мълчаливо. Думите на едноръкия обаче им бяха насадили мрачни мисли. Единствено Бриджит и Магдалена водеха някакъв разговор шепнешком.