Белия дявол — Синове

Марс напълни петия гроб в Скендера. Карпатите дъхаха леден вятър, снегът хрущеше под ботушите, вълчия вой се чуваше през монотонното опело… Пресъхнала и на сълзи, и на мъка, Зоя хвърли шепа пръст върху ковчега и подкрепяна от Вангел, се прибра в къщата. Константин заби кръста в земята и ги последва. Преди да влезе в хола, князът се обърна и каза през рамо:

— Тръгвай, Науме! Донесеш ли главите им, имаш един милион рубли в злато!

После се прибра в кръглата къща и затвори вратата. Наум Белиот спечели милиона и стана управител на Скендера. Не само на него, и на имотите Кобадин, Неводари, Килия, на чифлиците на Влаха и на Стефан Котленеца.

Княз Константин се прибра в Яш. Мразеше Скендера и не можеше да живее в него, макар че в завещанието си изрично беше разпоредил един ден да го погребат при близките му, под единствения дъб в Буджак.

В началото на май Зоя роди момиче. Кръстиха го София в яшката православна църква. Княз Вангел топна в купола първата си братовчедка, която навръх Нова година щеше да стане негова сестра. На Васильовден княз Константин заведе снаха си Зоя под венчило.

— Да съберем децата си, самотата си, а ако е останало нещо, и надеждите си? — каза княз Константин Авалов. Зоя затвори очи и дълго не отговори. Седяха на терасата на „Галан“ и гледаха как Яш заспива пред очите им.

— Зоя — каза Константин. — Ще ми отговориш ли?