Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
Седяха на грубо скована маса, под уродлива, криворасла дюля и се мъчеха да почувстват онази близост, която кръвта им налагаше.
— Остави, Менон…
— Ще дойдеш ли с мен, Софийо?
— Не още. Докато момчетата не се върнат, ще трябва да ги чакам в Скендера.
— Да не дочакаш спахиите?
— Всичко, е в божиите ръце… Бриджит е мъртва, Лазаре. В момента Сокон я погребва в Неводари.
В очите на Лазар се мярна ужас.
— Твоя работа, нали? За какви престъпления я наказа?
— Спасих сина й Горам от унижения. Сокон я осъди онзи ден, аз само изпълних присъдата.
Край пердето се мярна Мана, но срещнаха погледите си и бившата слугиня се дръпна във вътрешността на стаята. София беше сигурна, че дебне зад пердето.
— Лека й пръст — въздъхна Лазар. — Твоята гувернантка направи от Марс мъж.
— Не?
— Да, сестро… Ако някой ти поиска сметка за французойката, това ще бъде той…
София махна с ръка. Нищо на божия свят не беше в състояние да я уплаши… „Още по-малко на тази възраст, когато ми растат нови зъби!“
— Ще вземеш ли Мана в Рус, Лазаре?… Върни я в Браила. Дай й злато и да се маха… Ако ти се свидят парите, кажи, аз ще ги дам.
— Действаш като Вангел, Софийо. И той мислеше, че със злато може да захрани и алчност, и пороци, и душите грешни.
— Вангел е мъртъв, Лазаре!
— Царство му небесно… Кажи, без да го увърташ, какво искаш от мен?
София се облегна на грубия стол, затвори очи и мълча дълго.
— Уморена съм, брат, ще бъда кратка. Ако тръгна на север, с мен ще дойдат синовете ми и Вангел, Раиса с децата си, баща и син Мехия. Там ще живеем в нов свят, между чужди хора. Ако сред нас остане и сянка на недоверие, обществото ни ще загине, преди да е пуснало и най-слаби корени…
— Какво ти пречи Мана… Тя е кал, тиня… Дори синът й гледа през нея като през пара?
— Именно затова трябва да остане в тинята, Лазаре. Ако я помъкнеш на север, аз ще отведа синовете си на запад.
— Тримата?
— Тримата, Лазаре… Или без Мана слугинята към Рус, или аз ще отведа цялото семейство на Белия дявол в Бохемия!
Десетина дни по-късно Стефан Котленеца мина през Скендера. Беше тръгнал след стадата си и идваше да се сбогува. Старият овчар носеше писмо от Лазар. Сутринта Мана слугинята беше тръгнала за Браила.
Когато Котленеца отмина, София прати Ната да доведе Игнат и Йоан негъра. Един час по-късно два коня потеглиха за Браила. Слугите на княгиня Авалова отиваха да вземат главата на любовницата на Белия дявол, на майката на незаконородения му син, на жената, която й беше причинила най-много мъка през целия й шестдесетгодишен живот.
19
— Добър ден, Алика — каза княз Константин Авалов.
— Добър ден, Константине.
— Доведох Вангел. Искаш ли да го видиш?
— Господи… Къде е той?
— Спи. Морето беше бурно, капнал е от умора.
— Къде е синът ми, Константине?
— Казах ти, спи. Ако искаш да го видиш, ела в хотел „Тре капитани“. Довечера.
— Аз имам къща… Никъде няма да починете по-добре.
Константин поклати глава.
— Знаеш къде да ни намериш… Това е всичко.
— Къде отиваш?
— Имам работа във Венеция. Ще кажа на Вангел, че след осем ще дойдеш в хотела.
— Константине?
— Кажи?
— Нищо друго ли нямаш да ми казваш?
Князът се усмихна тъжно.
— Не ми остави възможност за друг разговор, Алика.
— Това е жестоко?
— Знаеш, че не е така… Аз не съм в състояние дори да се сърдя!
— Тогава трябва да ме изслушаш? — умолително, но и с надежда възкликна тя.
— Можеш ли да ми кажеш нещо, което няма да ме наскърби. Вече не издържам на унижения… Остарявам.
Алика се пресегна и хвана ръката му. Константин не я издърпа, макар че го побиха тръпки.
— От погнуса ли трепериш? — агресивно, с искрящи очи попита тя.
— От студ — отговори княз Авалов. — Довечера те чакаме в „Тре капитани“.
Константин прекоси площад „Санти иноченти“, скочи в първата гондола, каза на френски „Обиколка на града!“ и затвори очи. Алика му подейства точно така, както навремето, когато я видя в колата на баща й на площад „Галан“. „Аз обичам тази жена! Обичам я безумно! Ако в България можех да се заблуждавам, че тя е само майка на сина ми, сега това е невъзможно! Какво ще правиш, Константине? Виждаш ли някакъв изход, сине на Белия дявол?“
Изход, разбира се, нямаше. Алика беше унизила чувствата му, беше му изневерила с най-близкия му човек, родния му брат, дори беше родила поразен от бога плод на греховната си връзка. Константин беше скрил истината от сина си, но Вангел ставаше мъж и той с ужас си мислеше, че един ден ще трябва да отговаря на въпросите му. Да прости и да забрави? Дори да простеше, никога не можеше и нямаше право да забрави! Срещу всеотдайната си любов беше получил само прекомерни претенции, незачитане на личността си и накрая тази смъртоносна обида. „Защо, Алика? Какво ти донесе прелюбодеянието?“ Господ я наказа безмилостно… да, провидението прати този урод на греховната им любов!