Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Никаква дейност от седмици, а неочаквано за по-малко от четиридесет и осем часа ми се стоварват два трупа.
Тя отвори папката, почете малко и я затвори. След това посегна към черепа, който им се хилеше от лавиците, и извади кламер от очната му кухина. Черепът очевидно бе служил за демонстрация при много предишни обяснения, защото беше целият нашарен с точици от химикалка, а точно върху слепоочната му кост бе изрисуван голям червен X.
— Два удара в главата. По-силният е в теменната област. В резултат се е получила фрактура.
— Имате ли някаква идея за оръжието?
— Не бих го нарекла оръжие, по-скоро източник. Паднал е върху нещо.
— Може ли да е бил ударен?
Тя си взе още един бонбон, поклати глава и посочи към черепа.
— Погледнете къде би била фрактурата, добри ми човече. Той не е бил прекалено висок, но трябва да е седял, че да може някой да го удари с достатъчно сила, за да го убие.
— Може ли убиецът да се е промъкнал зад гърба му, докато е седял?
— Не, не е възможно. Ударът не е дошъл отгоре. Но дори и така да е, убиецът е щял да застане на място, където Камбри да го вижда с периферното си зрение. А той щеше да направи някакъв опит да блокира удара и щяхме да имаме следа от това по тялото. Ожулване или синина. А нямаме нищо такова.
— Убиецът може да е бил прекалено бърз за него.
Тя обърна черепа.
— Възможно е. Но това не би могло да обясни втория удар. Още една фрактура, по-лека, в дясната фронтална област. При вашия сценарий убиецът го е ударил в задната част на главата, помолил го е любезно да се обърне и го е ударил отпред.
— Тогава може би говорим за нещастен случай? Камбри да се е спънал, да е паднал и след това някой да е дошъл в къщата, да е намерил трупа и да го е обезобразил заради самото удоволствие от кастрацията.
— Едва ли. — Тя постави черепа на мястото му и се облегна назад. Светлината от тавана намигваше срещу очилата и проблясваше в косата й, която беше къса, права и боядисана в синьо-черно. — Ето сценария, който измислих. Камбри е стоял и е говорел с убиеца. Разговорът е прераснал в спор. Получил е страшен удар в челюстта — има голяма синина на долната челюст и тя е единствената значителна по трупа, — който го отхвърля назад върху друг предмет, на може би четири и половина крачки от вратата.
Сейнт Джеймс си помисли за дневната в Еъл Котидж. Знаеше, че и самата доктор Уотърс е била там. Сигурно в петък през нощта бе ходила там да прави предварителен преглед на трупа. И независимо от намеренията си да чака резултатите от аутопсията, сигурно още със зърването на трупа бе започнала да прави предположения.
— Полицата над камината?
Тя го посочи потвърдително с пръст.
— Тежестта на Камбри е увеличила скоростта на падането. В резултат се получава първата фрактура. След удара в полицата над камината пада отново, но този път леко на една страна. И удря фронталната част на черепа си в друг предмет.
— Самата камина?
— Най-вероятно. Втората фрактура не е толкова голяма. Умрял е за секунди от първата. Вътрешночерепен кръвоизлив. Не е можел да бъде спасен.
— Обезобразяването е извършено след смъртта, разбира се — рече замислено Сейнт Джеймс. — Практически няма никаква кръв.
— Ала бъркотията от туй по-мъничка не става — забеляза поетично доктор Уотърс.
Сейнт Джеймс се опита да си представи събитията според нейния сценарий — разговора, прерастването му в кавга, преминаването на яда в ярост, самия удар.
— Колко време е отнело обезобразяването по ваша преценка? Ако някой е бил обезумял, изтичал е до кухнята, намерил е нож, а може би ножът вече е бил…
— Изобщо не става дума за обезумяване. Поне не когато е станала кастрацията. — Сейнт Джеймс видя, че е забелязала объркването му. Тя отвърна, сякаш нямаше търпение да чуе въпросите му: — Обезумелите хора обикновено кълцат и мушкат многократно. Нали знаете как стават тия работи. Шестдесет и пет рани. Постоянно виждаме такива неща. Но в този случай е имало само два бързи разреза. Сякаш убиецът не е мислел за нищо друго, освен да каже нещо посредством тялото на Камбри.
— С какъв вид оръжие?
Тя отново се позабави над кутията е бонбоните. Ръката й се поколеба, но след това я бутна настрани, едновременно със съжаление и решимост.
— С каквото и да било острие. От месарски нож до хубави ножици. Оперативната група още работи в къщичката. Имат богато въображение. Обработват всичко — от кухненските ножове до безопасните игли, използвани за пелените на бебето. Претърсват и селото, ровят из кофите за боклук и цветните градини; мъчат се да си изкарат заплатата. Чиста загуба на време.