Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Представлението беше толкова добро, че убедих и самата себе си. Е, отиваме ли?
Върнаха се пред апартамента. Дебора усети лека слабост при мисълта какво се кани да направи лейди Хелън.
— Това не може да е законно — рече тя. — Не е ли влизане с взлом?
— Влизане може би — отвърна радостно лейди Хелън, докато пъхаше ключа в ключалката без ни най-малко колебание. — Но едва ли може да се нарече взлом. Все пак имам ключа. Аха. Ето ни. Без дори да изскърцаме и да привлечем вниманието на съседите.
— Но аз съм един от съседите.
Лейди Хелън се засмя:
— Колко удобно!
Апартаментът беше подобен по размери и форма на Дебориния, макар да съдържаше повече мебели и всеки от тях свидетелстваше за значителни разходи. Никакви талашитени плоскости, масички втора ръка или евтини репродукции по стените. Стаята бе пълна с мебели от широколистна дървесина — дъб и махагон, розово дърво и бреза. Под тях лежеше ръчно тъкан килим, а гобленът на стената изглеждаше бродиран от изкусни ръце. Очевидно обитателката на стаята имаше вкус към лукса.
— Е — рече лейди Хелън, когато огледа всичко, — има какво да се каже за професията й. А, ето я и ютията. Да не забравим да я вземем, когато си тръгваме.
— Хелън, не си ли тръгваме веднага?
— Само след минутка, скъпа. Първо да понадникнем тук-там и да придобием някаква представа за жената.
— Но ние не можем…
— Ще трябва да кажем нещо на Саймън, когато му позвъним, Дебора. Както вървят нещата, ако Тина не се върне до довечера, няма да има какво да му докладваме, освен че сме почукали и никой не ни е отговорил. Каква загуба на енергия!
— Ами ако ни завари тук? Хелън! Моля те!
Дебора последва лейди Хелън до мъничката кухня, като всеки момент очакваше Тина да се върне и се чудеше какво ще й каже, когато ги завари да се разполагат най-безотговорно с вещите й. Наблюдаваше, разтреперана от нерви, как лейди Хелън отваря безгрижно шкафовете. Бяха само два и съдържаха най-необходимото във възможно най-малките количества: кафе, сол, захар, подправки и пакет пикантни бисквити, консерва със супа, друга с парчета грейпфрути, трета с овесена каша. На една от поличките стояха две чинии, две паници, две порцеланови и четири стъклени чаши. Под тях на плота имаше бутилка вино, отворена и две трети пълна. От другата й страна стояха тенекиено кафениче, нащърбен тиган, емайлиран чайник и това бе всичко в кухнята. Но то не даваше много информация за самата Тина. Лейди Хелън обобщи:
— Очевидно не готви тук, нали? Разбира се, на Пред Стрийт има дузина ресторанти, от които може да си вземе храна за вкъщи, и предполагам, че прави точно така.
— Но ако приема мъже?
— Това е въпросът, нали? Е, има бутилка вино. Може би само него предлага, преди с клиента да пристъпят към действие. Да видим какво друго имаме.
Лейди Хелън отиде до гардероба и го отвори. Показаха се редица вечерни и коктейлни рокли, половин дузина пелерини — една от които кожена — и под тях всевъзможни обувки на високи токчета. На горната лавица имаше колекция от кутии за шапки, а на средната — купчина сгънати копринени халати. Долната беше празна, но по нея нямаше прах и човек оставаше с впечатлението, че на това място обикновено стои нещо.
Лейди Хелън потупа бузата си с пръст и огледа набързо скрина.
— Само бельото й — каза тя на Дебора, след като надникна вътре. — Изглежда, е копринено, но не смятам да го опипвам. — Затвори чекмеджетата, облегна се със скръстени ръце на скрина и погледна намръщено към гардероба. — Дебора, има нещо… само за момент. Чакай да видя. — Тя тръгна към банята и извика през рамо: — Защо не се заемеш с бюрото?
Отвори се шкафче с лекарства, изскърца чекмедже, щракна ключалка, прошумоля хартия. Лейди Хелън си мърмореше нещо под нос.
Дебора погледна часовника си. Бяха изминали по-малко от пет минути от влизането им в апартамента, но й се струваха като час.
Отиде до бюрото. Отгоре му нямаше нищо, освен телефон, телефонен секретар и купчина хартия. Дебора се чувстваше като пишман детектив, но нямаше по-добра идея какво да прави, затова вдигна хартията към светлината, за да види дали на нея не се е отпечатало нещо от писаното на предишния лист. След като не видя нищо, освен една вдлъбнатина, оставена от точка, продължи с чекмеджетата, но две от тях се оказаха празни. В третото имаше спестовна книжка, папка от кафява хартия и една-единствена визитна картичка. Дебора я вдигна.
— Странно — каза лейди Хелън от вратата на банята. — Според съседката ти я няма от два дни, а е оставила тук всичките си гримове. Не си е взела вечерните дрехи, но всякакви ежедневни, които би могла да притежава, липсват. И в банята има комплект от онези ужасни изкуствени нокти, дето се лепят. Защо, за бога, е трябвало да си отлепя изкуствените нокти? Толкова трудно се слагат.