Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Тиарнан. Яростта и ужасът, зародили се в него, го погълнаха, карайки го да избяга, да я защити, като междувременно убиваше самия себе си. Но обезумелият му разум бе подивял, настоявайки, че не му остава друг избор. Затова се подготви за следващия токов удар.
- Бренан.
Една-единствена дума, неговото име, но в нея се криеше силата да успокоява; да заглади ръбовете на лудостта достатъчно дълго, за да може той да вдигне глава и да я намери с поглед. Бяха я натикали в клетката до неговата и по-голямата част от охранителите останаха в стаята, като не пропуснаха да се подиграват на Бренан и да отправят противните си коментари към Тиарнан. Но тя не им обръщаше внимание, самата тя бе като оазис на чистотата насред жестокостта и насилието. Не обръщаше внимание нито на пазачите, нито на клетката и всичко обграждащо я, освен на Бренан. Концентрирайки погледа си толкова съсредоточено към него, че той като че ли усещаше осезаемата му тежест върху кожата си.
- Бренан, трябва да се успокоиш - каза му тя и в опит да му вдъхне увереност, се усмихна леко.
Тя се опитваше да успокои него, след като той позволи да я хванат. Позволи да бъде наранена.
Когато двамата с нея избягат, воинът щеше да прекара остатъка от живота си, опитвайки се да се реваншира за станалото.
- Искам да си спокоен. Заради мен. Полудявам, а ти не ми помагаш - продължи нежно тя.
Срамът го обзе. Трябваше да се контролира, не толкова за себе си, а заради нея. Затвори очи в търсене на спокойния си център, но бе невъзможно. Новооткритите му емоции се пенявеха като буря в морето. Можеше да надене подобие на успокоение, един камуфлаж, но все пак той беше далеч от истинското спокойствие. Не и докато тя не беше в безопасност в Атлантида, за предпочитане заключена в покоите му, през следващите най-малко стотина години.
- Бренан?
Той отвори очи. Тиарнан беше пребледняла с потъмнели и измъчени очи. Каза му, че има нужда от него. Проклет да бъде, ако я разочарова.
- Мъжът - започна тя с мек и треперещ глас. - Аз... аз го убих.
Той се приближи до делящите ги решетки, но така, че да не привлече вниманието на пазачите.
- Знам. Той беше чудовище. Видях как нараняваше приятелката ти на онзи запис. Заслужаваше да умре.
Тя трепна едва доловимо.
- Толкова ли ти е лесно? Просто така избираш кой да живее и кой да умре? Без съдебен процес? Без никакви угризения? Аз не съм устроена така.
Но той мълчеше, без да знае как да я утеши. Емоциите бяха твърде нови за него, като чужд език, чрез който не можеше да се изрази. Използването на думи като изхабени остриета сега щеше да доведе до по-голяма вреда, отколкото да помогне.
- И все пак си мислиш „Да, но ти така или иначе го уби“ - каза тя. - Но, не беше точно така. Аз... взех онзи кинжал, за да се защитя, когато един от пазачите тръгна към мен, след това се появи и ти и започна да се биеш с тях, осветлението изгасна, чух гласа му и се завъртях. Щях да го ударя и, ами, предполагам, че не съм го направила, но острието беше в ръцете ми, а и аз.
Гласът й секна и тя покри лицето си с ръце. Той знаеше, че ридае, защото всяко потреперване на раменете отчупваше поредното парче от сърцето му. Трябваше да я вземе в прегръдките си, но не можеше да направи нищо по въпроса. Електрическият заряд, течащ по решетките, щеше да убие всеки човек при малко по-продължителен контакт. Отново опита да открие спокойния си център, за да може да анализира възможностите им, но за пореден път стигна до същия очевиден извод: двамата с Тиарнан се намираха в голяма опасност.
- Прекацани сме, а? - прошепна тя, докато изтриваше очите с ръкава си: думите й бяха несъзнателен отглас на мислите му
- Не, не сме. Спомни си, че Алексий съвсем скоро ще тръгне да ни търси - боецът подплати гласа си с повече увереност, отколкото изпитваше наистина.
Аларик го бе предупредил, че всеки вид масивна електрическа сила, ще навреди на способностите им. Бренан имаше възможност да изучи окабеляването, което свързваше решетките и си призна, че цялата система със сигурност може да се определи като масивна.
О, да. Без съмнение бяха прецакани.
- Това беше лъжа. Не вярваш, че Алексий е тръгнал насам. Така ли е? Мисля, че трябва.
Очите й се разшириха, когато вдигна глава нагоре, за да се взре в нещо или някой зад лявото рамо на Бренан.
- Какво ще кажете да оставите мисленето на мен - прозвуча груб глас с изявен акцент зад него. - Слабоумниците, които ви пазят трябва да сторят същото.