Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Каква красота — промърмори Орион.
Отначало Хелън си помисли, че той говори за скъпоценните камъни с форма на цветя, но когато хвърли поглед към него, видя, че той гледа надолу по пътеката към най-елегантната жена, която Хелън някога беше виждала.
Беше висока около метър и осемдесет, грациозна като лебед, с кожа в толкова наситен нюанс на черното, че беше почти синя. Не изглеждаше чак толкова по-възрастна от Хелън, но нещо в начина, по който се движеше, търпелива и умела, я правеше да изглежда много по-стара. Дългата й шия беше обвита в дълги нанизи от огромни, искрящи диаманти, които, честно казано, очите й засенчваха с големината и блясъка си. Върху лъскавата й, дълга до коленете коса имаше тиара, направена от всички видове скъпоценни камъни, които Хелън можеше да назове, и много, които не можеше. Носеше рокля от благоуханни, живи розови листенца, които блестяха от роса. Листенцата бяха бели отгоре, а впоследствие нюансът им се усилваше до румено розово, а после — до още по-тъмно, докато краката й заприличаха на заобиколени от облак пищни, червени рози.
Под босите й крака, върху чиито пръсти проблясваха множество халки, напъпваше, разцъфваше и след това повяхваше безкраен килим от цветя. При всяка нейна стъпка оживяваше букет от цветя, само за да се спаружат и умрат веднага щом докоснеха безплодната почва на Подземния свят. Беше като да гледаш как стотици великолепни цветя се хвърлят от някой зъбер като леминги и Хелън искаше това да спре.
— Ужасно, нали? — изрече Персефона с мелодичния си глас, като гледаше надолу към умиращите цветя под краката си. Моята същност ги създава, но в Подземния свят нямам власт да ги поддържам живи. Никое цвете не може да оцелее тук долу.
Тя гледаше право към Хелън, докато говореше: погледът й казваше много повече, отколкото думите. Тя знае, че умирам, помисли си Хелън.
Хелън бързо хвърли поглед към Орион, който сякаш изобщо не чуваше тихия „момичешки“ разговор. Хелън се усмихна на царицата, за да изрази признателността си. Не искаше Орион да знае, че не й остава още много време. Ако узнаеше, че тя умира, можеше да промени държанието си към нея.
Сякаш подчинявайки се на някакъв древен протокол, Орион пристъпи напред и сведе глава и рамене в почтителен поклон.
— Господарке Персефона, Царице на Хадес, идваме да помолим за услуга — изрече той с официален тон. Звучеше странно, но подходящо за ситуацията. Хелън с изненада осъзна, че подобно на децата Делос, Орион беше възпитан като Потомък и можеше с лекота да превключва между съвременния жаргон и обноските на стария свят.
— Разрешавате ли да се присъединим към Вас? — попита той.
— Елате, седнете и бъдете добре дошли — каза тя, като посочи към една скамейка от оникс отстрани край пътеката. — Защото ти си добре дошъл тук, ако не никъде другаде, млади Наследнико на две вражески Династии. — Тя направи реверанс, който би засрамил някоя примабалерина.
Устата на Орион се стегна. Отначало Хелън си помисли, че е от гняв заради споменаването на далеч несъвършеното му детство, но когато погледна по-внимателно, осъзна, че е от прекалено вълнение.
Хелън най-накрая разбра нещо за Орион, което не беше схванала напълно преди. Никой никога не беше приел Орион. Потайното му семейство го мразеше, защото не беше оставен да умре на някой планински склон, а другата половина го мразеха, защото Фуриите ги принуждаваха. Майка му беше мъртва, а дори само видът му хвърляше баща му в разпалвана от Фуриите ярост. Ако не се броеше Дафна, която имаше скрит мотив за всичко, което правеше, дали някой Потомък досега всъщност бе канил Орион толкова любезно да седне до него?
Изучавайки сериозното изражение на Орион, Хелън усети, че тук, при Персефона, беше единственото място, на което някой Потомък официално го посрещаше с „добре дошъл“.
Той е добре дошъл единствено в ада, помисли си Хелън. Почувства болка в гърдите дори само като се замисли над тази представа.
Когато осъзна, че Хелън стои там, смаяно зяпнала, Персефона протегна ръка, великодушно подканвайки я да дойде при тях на пейката.
Хелън се изчерви и смутено поклати глава. Отново я бяха хванали да се отнася в пространството като луда и не помнеше кога се беше чувствала по-недодялана. От все сърце й се искаше да беше обърнала внимание на всички онези любезни обръщения, които беше пропуснала в „Илиада“. Персефона изглежда долови смущението й и й отправи топла, дружелюбна усмивка.