Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Около мен часовете бавно се топяха. Нова нощ покри града, още един ден беше изтрит от земята. Седях сам в едно кресло пред телевизора, излъчващ сини, правоъгълни картини на няколко кънкобегачи, които чупеха световни рекорди на високопланинска писта някъде в Русия. Мислех за Джокер. Мислех за Джокер много по-усилено, отколкото бях мислил през последните дни за когото и да било друг. Заклех се: „Следващия път, Джокер — следващия път… Тогава аз ще размеся картите. И тогава, Джокер, тогава няма да ти бъде много лесно.“
Легнах си в десет часа и спах като пън до единайсет сутринта на другия ден, понеделник.
Странно е човек да се събужда в понеделник. Понеделник е ден за умиране, не за събуждане. И именно в този понеделник въздухът бе наситен с учудващо силен лъх на смърт, сякаш някакъв черен ангел беше разперил крилете си над града, кръжейки над него в търсене на поредната жертва.
41
Опитах се да позвъня на Паулус Смит, но не стигнах по-далеч от секретарката му. Тя ми каза, че той бил зает в съда.
Казах:
— Предайте му, че съм се обаждал. Че не съм намерил нищо, което би могло да ни помогне по-нататък. Че все още не съм. И че ще трябва да говоря още веднъж с Венке Андресен, за да й задам няколко нови въпроса. Записахте ли?
Беше записала. Благодарих, сложих слушалката и потеглих, за да пресрещна понеделника.
Пак бе сив ден. Въздухът носеше дъжд, сякаш лошото време задържаше дъха си, сякаш всички само чакаха облаците да се разтворят и да пуснат дъжд, дъжд, който знаехме, че ще дойде по някое време на деня. Въпреки лошото време над града вече имаше по-различен блясък.
Февруари е късокрак мъж в гората с ледени висулки в брадата, с ниско нахлупена над челото плетена шапка и със зимно бледи очи, хлътнали дълбоко в широко му, изсечено лице.
А март е жена. Март е току-що събудила се в ранното утро жена, която се спотайва в леглото от слънцето, засияло по лицето й, и те пита със сънен глас: „Съмна ли вече?“
Да, беше март. Не само светлината бе вече по-различна, но и температурата, отблясъците по покривите, студеният вятър от северозапад, който носеше със себе си семето на по-меко време, жената, която мина покрай мен по тротоара, оправяйки шалчето си…
Пролетта се задаваше.
Този път не ми разрешиха да посетя Венке Андресен в килията й. Заведоха ме в стая за свиждане, в която имаше дървена маса, няколко стола и една пазачка. Тя седеше на един стол до вратата и се правеше, че не чува и не вижда нищо.
Венке Андресен пристъпяше ситно, в походката й се долавяше някакво безразличие и пасивност.
Тя ми се усмихна меко, щом влезе, и седна на стола най-близко до вратата. Беше се променила. Бяха изминали три дни, откакто я бях видял за последен път. Беше прекарала още три дни и три нощи между четири стени, една дебела стоманена врата, със светлина, процедена през матовото стъкло на четириъгълен прозорец.
Дните и нощите в една килия са по-дълги от денонощията навън. Те могат да бъдат като години и да се запечатат като години в съзнанието. Венке Андресен имаше вид, че е прекарала шест години, а не само три денонощия зад стените. Кожата й беше избледняла, имаше по-болнав вид отпреди. Сивите сенки под очите й вече не бяха причинени от безсъние, а от вътрешна трескавост, придала на погледа й помътнелия блясък на сивкава глазура.
Ръцете й лежаха отпуснати и безсилни върху масата. Наведох се и ги хванах, стиснах ги, опитвайки се да ги възвърна към живот. Но реакция не последва. Тя не ми отговори с ръкостискане, не се опита да задържи моите ръце в своите. Ръцете й лежаха отпуснати като полуизядени хлебчета между пръстите ми.
Промълвих:
— Как си, Венке?
Тя не отговори на въпроса ми, вгледана в мен, но някъде дълбоко в дъното на очите й нещо просветна.
— Какво, какво се е случило? — попита.
Пуснах едната й ръка и бързо прокарах моята по лицето си:
— Това ли имаш предвид?
Тя бавно кимна.
— Малка среща. С Джокер и бандата му. Но не последна — днес подир обед пак ще се видим.
— Бъди предпазлив. — Венке се огледа наоколо. Сякаш искаше да ми каже, че ако не бъда предпазлив, ще завърша на това място като нея. От другата страна на масата, от другата страна на затворническите стени.
Подех внимателно: