Прашинка в Божието око

— За държавна измяна — отвърна Блейн. — Виждам, че повечето от офицерите ми не са изненадани. Милейди, господа, имаме строга заповед лично от вицекраля да пазим в тайна от извънземните имперската военна техника и особено Лангстъновото поле и Олдърсъновия двигател. През последните седмици на борда на моя кораб са на свобода животни, способни да проучат тази техника и вероятно да предадат данните на други сламкари. Сега ясен ли съм?

— Да. — Хорват се замисли. — И сте обезопасили тази стая… Наистина ли смятате, че малките разбират какво си говорим?

Род сви рамене.

— Смятам, че е възможно да запаметяват разговори и да ги повтарят. Но дали все още са живи? Кели?

— От седмици няма и следа от тях. Нищо не липсва от складовете с провизии. Поровете не надушват миризмата им. Според мен са мъртви, господин капитан.

Блейн разтри точката между веждите си, после припряно свали ръката си.

— Сержант, някога чувал ли си за „духчета“ на този кораб?

Лицето на Кели не изразяваше изненада. Всъщност не изразяваше абсолютно нищо.

— Духчета ли, господин капитан?

— Да не си се побъркал, Род? — заекна Сали. Всички погледнаха към нея и никой не изглеждаше добронамерен. „О, божичко — помисли си тя, — някои от тях наистина знаят за какво говори. О, божичко.“

— Казах „духчета“, сержант. Чували ли сте за тях?

— Ами, не официално. Напоследък някои от космонавтите като че ли вярват в мъничкия народ. Не виждам нищо лошо. — Но Кели изглеждаше смутен. Бе чувал за духчетата и не беше докладвал, а сега капитанът, неговият капитан можеше да пострада…

— Някой друг? — попита Блейн.

— Хм, господин капитан?

Род трябваше да проточи шия, за да види кой говори. Юнкер Потър седеше до отсрещната стена, почти скрит зад двама биолози.

— Да, Потър?

— Някои момчета от моя наряд, господин капитан, твърдят, че ако оставиш храна — овесена каша, останки от столовата, каквото и да е — в коридорите или под койката си, наред с нещо повредено, после го намираш поправено. — Потър се огледа нервно. Очевидно смяташе, че говори глупости. — Един от космонавтите спомена за „духчета“. Реших, че се шегува.

След Потър се осмелиха да се обадят още десетина други. Дори от учените. Микроскопи с по-фина настройка от най-добрите уреди, произвеждани от „Лайка“. Ръчно изработена лампа в биологичната лаборатория. Ботуши и обувки, пригодени за индивидуалните особености на краката.

— Кели — попита Блейн, — колко от морските ти пехотинци са с модифицирани пистолети като твоя и на господин Ренър?

— Хм, не зная, господин капитан.

— В момента виждам един. Ти, Полизавски, откъде се сдоби с това оръжие?

Морският пехотинец запелтечи. Не беше свикнал да разговаря с офицери, особено с капитана, и определено не и когато капитанът е в лошо настроение.