Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Ренър вече се смееше — и на екрана, и в каюткомпанията.
— Разбирам. И ние сме се появили в този Смотаняшки пункт. Което ви кара да заключите, че сме разкрили тайната на двигателя.
— Да.
— И какви ни прави това?
Извънземната разтегли устни в усмивка — смущаващо хищна, смущаващо човешка… Ренър ги остави добре да разгледат тази усмивка преди да изключи екрана.
Последва продължително мълчание.
— Е — накрая се обади Синклер, — това беше достатъчно ясно, нали? Те знаят за Олдърсъновия двигател, но не и за Лангстъновото поле.
— Защо смятате така, командир Синклер? — попита Хорват. Всички едновременно се опитаха да му обяснят, но гърленият глас на главния инженер надвика останалите.
— Корабите на тия чудовища изчезват, но само на точно определено място, нали така? Значи познават двигателя. Но никога не се завръщат, защото попадат в нормалното пространство на оная червена звезда. Това е ясно като бял ден.
— Да — тъжно кимна министърът. — И тъй като няма какво да ги предпазва… В крайна сметка, това е вътрешността на звезда, нали?
Сали потръпна.
— А вашата сламкарка каза, че многократно правили опити. Но, господин Ренър, другите извънземни никога не са споменавали за астрогация или нещо подобно. Моята фюнч(щрак) ми разказа за Смотаняка като за някаква стара легенда.
— А пък моята говори за него като за инженер, който винаги използва утрешни средства, за да реши днешни проблеми — прибави Синклер.
— Някой друг? — попита Род.
— Ами… — Капелан Дейвид Харди изглеждаше смутен. Пълното му лице се бе изчервило. — Моята фюнч(щрак) казва, че Смотаняка измислял религии. Странни, извънредно логични и абсолютно неприложими религии.
— Достатъчно — рече Род. — Изглежда, аз съм единственият, чиято сламкарка не е споменавала за Смотаняка. — Той се замисли. — Предполагам, всички ще се съгласим, че извънземните наистина имат Олдърсънов двигател, но не и Лангстъново поле.
Присъстващите кимнаха. Хорват се почеса по ухото.
— Спомням си историята за откритието на Лангстън и не се изненадвам, че сламкарите нямат поле. Удивен съм, че са създали двигателя, макар че неговите принципи могат да се изведат от астрофизическите проучвания. Полето обаче е било чисто случайно изобретение.
— Е, какво ще правим, след като ни е известно, че знаят за съществуването му? — попита Род.
— Нямам представа — призна Хорват.
В стаята се възцари пълна тишина. Зловещо мълчание. Накрая се разнесоха шушукания. Сали се разсмя.
— Всички изглеждате толкова сериозни. Да речем, че имат и двигателя, и полето. Сламкарите обитават само една планета. Не са враждебно настроени, но даже да бяха, наистина ли смятате, че щяха да представляват опасност за Империята? Род, какво би могъл да направи в момента „Ленин“ на сламкарската планета?
Напрежението се стопи. Тя имаше право, разбира се. Извънземните дори нямаха бойни кораби. Нямаха Лангстъново поле и дори да го създадяха, как щяха да се научат на космическа тактика? Бедните миролюбиви сламкари, какъв противник можеха да са те за Човешката империя?
Не се усмихваше единствено Каргил.
— Просто не зная, милейди — сериозно каза той. — А наистина ми се ще да знаех.
Хорас Бери не беше поканен на съвещанието, ала знаеше за него. Докато срещата все още продължаваше, в каютата му дойде един морски пехотинец и учтиво, но твърдо го изведе навън. Не му обясни къде го води и скоро стана ясно, че и самият той не знае.
— Сержантът нареди да остана с вас и да съм готов да ви заведа при останалите, господин Бери.
Търговецът скришом го огледа. Какво щеше да направи този войник за сто хиляди крони? Не, нямаше нужда. Поне засега. Блейн не можеше да нареди да го разстрелят. За миг се уплаши. Дали Стоун не се бе разприказвал?
Аллах, никой не се намираше в безопасност… Абсурд. Даже Стоун да беше издал всичко, Империята не можеше да прати съобщение на „Макартър“. Бяха отрязани от вселената също толкова сигурно, колкото и сламкарите.