Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Значи трябва да останеш с мен. Командирът ти каза ли къде трябва да отида?
— Не, господин Бери.
— Тогава ме заведи в лабораторията на доктор Бъкман. Защо не? И на двамата ще ни е по-удобно.
Редникът се замисли.
— Добре, елате.
Бери завари приятеля си в отвратително настроение.
— Да опаковам всичко, което не може да издържи на вакуума — мърмореше астрофизикът. — Без да ми дадат никакво обяснение. — Вече беше събрал част от оборудването си в кашони и големи найлонови чували.
Напрежението на търговеца сигурно също се проявяваше външно. Безсмислени заповеди, часови пред вратата… отново се чувстваше като затворник. Трябваше му известно време, за да успокои Бъкман. Накрая ученият се стовари на един от столовете и си взе чаша кафе.
— Напоследък не ви виждам често — въздъхна той. — Зает ли бяхте?
— На този кораб няма почти никаква работа за мен. Никой не ми казва нищо — спокойно отвърна Бери, а това изискваше доста самообладание. — Какво става тук?
— Не зная. Опитах се да попитам капитана, той е на съвещание. Опитах се да се оплача на Хорват. И той е на съвещание. Щом ги няма, когато ти трябват, каква полза от тях?
Откъм коридора се разнесе шум: носеха нещо тежко. Понякога евакуираха корабите, за да се избавят от плъховете…
Точно така! Искаха да убият малките! Хвала на Аллах, беше действал навреме. Бери облекчено се усмихна. От онази нощ, в която бе оставил кутия баклава до вдигнатия визьор на скафандъра си, имаше по-добра представа за ценността на сламкарчетата. Едва не беше изгубил всичко.
— Какво научихте за астероидите в троянския пункт? — попита той.
Бъкман се сепна, после се засмя.
— От един месец не съм мислил по този въпрос, Бери. Проучвахме Въглищния чувал.
— Ясно.
— Открихме маса… навярно протозвезда. И източник на инфрачервена светлина. Газовете и прахът сякаш са лепкави… разбира се, това е заради магнитните полета. Научаваме фантастични неща за динамиката на прашните облаци. Когато си помисля за времето, изгубено с ония скали… а проблемът излезе толкова банален!
— Продължавайте, Бъкман. Не спирайте на най-интересното място.
— А? О, ще ви покажа. — Астрофизикът отиде при интеркома и прочете поредица от числа. Не се случи нищо.
— Странно. Някой идиот го е засекретил. — Той затвори очи и изрецитира нови числа. — А, ето.
На екрана се появиха мъгляви астероиди. Някои бяха с неправилна форма, други — почти сферични, повечето бяха осеяни с кратери…
— Съжалявам за лошото качество на образа. Най-близките скали са на доста голямо разстояние… но просто трябваше да използваме телескопите на „Макартър“. И знаете ли какво открихме?
— Не. Освен… — На всички имаше кратери. Поне по един. Три дълги, тесни астероида един след друг… и всеки с дълбок кратер в единия край. Една от скалите почти приличаше на кашу и кратерът се намираше от вътрешната страна на извивката й. Ако през средата на кратерите се прокараше въображаема линия, тя щеше да мине през центъра на масата на астероидите.
Бери усети, че в гърдите му едновременно се надигат страх и смях.
— Да, разбирам. Открили сте, че всички астероиди изкуствено са били преместени на сегашните си места. И затова сте изгубили интерес към тях.
— Естествено. Като си помисля, че очаквах да установя нов космически принцип… — Бъкман сви рамене и отпи от кафето си.
— Не сте казали на никого, нали?
— Казах на доктор Хорват. Защо, смятате ли, че той е засекретил информацията?
— Възможно е. Бъкман, според вас колко енергия е нужна за преместването на такава скална маса?
— Ами, не зная. Адски много. Всъщност… — Лицето му грейна. — Интересен проблем. Ще ви съобщя, щом свършат с тая идиотщина. — Той продължи да събира багажа си.
Търговецът потръпна.
25. Сламкарката на капитана
— Оценявам вашата загриженост за сигурността на Империята, адмирале — каза Хорват и тежко кимна на намръщения мъж на екрана. — Наистина. Факт е обаче, че трябва да приемем поканата на сламкарите, иначе спокойно можем да се връщаме обратно. Тук няма какво повече да научим.
— Блейн, съгласен ли сте с това? — Лицето на адмирал Кутузов беше безизразно.
Род сви рамене.
— Мисля, че се налага да послушаме съвета на учените, господин адмирал. Според тях от това разстояние не можем да получим повече информация.