Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Очите на Сали се замъглиха. Светлината бе някак странна — бледото сияние на Сламката, черни космически сенки, тук-там изкуствени проблясъци, всичко се отразяваше от заоблената метална повърхност. Измамната перспектива й причиняваше главоболие.
— Постоянно се чудя откъде взимат метала — каза Уитбред. Както обикновено по време на почивка, юнкерът седеше до нея. — На борда на кораба им нямаше излишни материали, нито първия път, когато го разгледах, нито сега. Сигурно използват онова, което имат.
— Това не би трябвало да ни изненадва — отбеляза Хорват.
След вечеря се бяха събрали около главния илюминатор с кутии чай или кафе в ръце. Сламкарите бяха станали горещи почитатели на чая и шоколада, но не можеха да понасят кафето. Фюнч(щрак)ите седяха при тях на подковообразната пейка за слаба гравитация. Бяха усвоили човешкия навик да се ориентират в една и съща посока.
— Вижте колко бързо работят — рече Сали. — Мостът сякаш расте пред очите ти. — Зрението й отново се замъгли. Стори й се, че някои от работниците са много далеч зад другите. — Онази с оранжевите ивици трябва да е кафява. Очевидно ръководи строежа, как мислите?
— Освен това върши повечето работа — прибави Синклер.
— Странна логика — отвърна Харди. — Ако знае достатъчно, за да дава нареждания, трябва да е в състояние да върши нещата по-добре от останалите, нали? — Той разтърка очи. — Аз ли съм се побъркал, или някои от сламкарите наистина са по-дребни от другите?
— Така изглежда — потвърди Сали.
Уитбред се втренчи в строителите на моста. Много от тях като че ли работеха далеч зад посланическия кораб — докато трима не минаха пред него.
— Някой опитвал ли се е да наблюдава строежа с телескопа? — предпазливо попита той. — Лафърти, бихте ли го включили?
На екрана всичко се виждаше шокиращо ясно. Някои от извънземните бяха дребни — достатъчно, за да се вмъкват във всички пролуки. И имаха по четири ръце.
— Често… често ли използвате тези създания като работници? — попита Сали своя фюнч(щрак).
— Да. Много са полезни. На вашите кораби няма ли същества с… подобна функция? — Сламкарката изглеждаше изненадана. Сали имаше чувството, че хората удивляват нейната водачка повече от останалите извънземни. — Смяташ ли, че това ще обезпокои Род?
— Но какво представляват? — без да обръща внимание на въпроса, настоя момичето.
— Те са… работници — отвърна сламкарката. — Полезни… животни. Учудва те, че са дребни, така ли? Значи вашите са големи?
— Хм, да — разсеяно измърмори Сали и погледна към другите. — Иска ми се да видя тези… животни отблизо. Някой ще дойде ли с мен?
Уитбред вече навличаше скафандъра си, всички останали също.
— Фюнч(щрак) — каза извънземната.
— Боже Господи! — избухна Блейн. — За телефонистка ли те използват вече?
Извънземната заговори бавно, като внимаваше с произношението. Граматиката й не бе блестяща, но всеки следващ път тя поразяваше капитана с възприемчивостта си.
— Защо не? Говоря езика достатъчно добре. Мога да запаметявам съобщенията. Мога да използвам записващото устройство. Когато ти не си свободен, нямам никаква работа.
— Не мога да ти помогна.
— Зная. Уплаших един от космонавтите — самодоволно прибави тя.
— Боже, успя да стреснеш и мен. Има ли някой при теб?
— Боцман Лафърти. Всички други хора отсъстват. Отидоха да разгледат… тунела. Когато е готов, няма да се налага космонавтите да ги придружават до другия кораб. Ще оставиш ли съобщение?
— Не, благодаря, по-късно пак ще се обадя.
— Сали трябва скоро да се върне — каза сламкарката. — Как си? Как е положението на кораба?
— Нормално.
— Винаги си предпазлив, когато стане дума за кораба. За военните тайни ли се безпокоиш? Не ме интересува корабът, Род. Аз съм ти фюнч(щрак). Това означава много повече от водач. — Тя направи странно движение. Блейн и преди беше виждал този жест, когато съществото се разстроеше или раздразнеше.
— Какво точно означава фюнч(щрак)?
— Аз съм придадена към теб. Ти си проект, шедьовър. Трябва да науча колкото може повече за теб. Трябва да стана специалистка по теб, милорд Родерик Блейн, а ти трябва да станеш моя научна област. Не ме интересува твоят гигантски, тромав, ужасно проектиран кораб, а твоето отношение към него и хората на борда, властта ти над тях, грижите ти за тяхното благосъстояние и така нататък.