Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Имаше работа. Всеки ден провеждаха обсъждания с учените от института. А и децата на Блейн. По-голямото можеше да изговаря няколко думи от Езика и да чете жестове също толкова добре, колкото млад господар.
Живееха в разкош, ала все пак бяха затворници. И нощем виждаха блестящото червено Око с неговата мъничка Сламка. Въглищния чувал се издигаше високо в небето. Приличаше на качулат господар, сляп с едното око.
— Страх ме е — каза Джок. За семейството ми, за моята цивилизация, за вида ми и за моя свят.
— Точно така, мисли мащабно — отвърна Чарли. Защо да хвърляш на вятъра могъщия си ум за дребни неща? Погледни се… — Гласът и позата й се промениха — щеше да говори по сериозни въпроси. — Направихме каквото можахме. Този институт на Сали е пълен провал, но ние продължаваме да им помагаме. Показваме им колко сме добронамерени, безопасни и искрени. А междувременно блокадата си остава и винаги ще остане. Тя е непробиваема.
— Не е така — възрази Джок. — Изглежда, никой човек не се досеща, че господарите могат да стигнат до Империята през нормалното пространство.
— Непробиваема е — повтори Чарли и подчерта думите си с леко движение на двете си десни ръце. — Няма да успеят да я преодолеят до следващия колапс. Проклятие! Кой би могъл да построи нова смотаняшка сонда преди да започне гладът? И къде ще я пратят? Тук, при техните флоти ли? — Тя направи презрителен жест. — Сигурно във Въглищния чувал, в самото сърце на Империята! Мислила ли си за изстрелващите лазери — за това, че са прекалено големи, за да компенсират праха във Въглищния чувал? Не. Направихме каквото можахме и Циклите отново започнаха.
— Тогава какво да очакваме? — Десните ръце на Джок бяха свити, лявата — протегната с разтворена длан: готовност за атака и същевременно реторична безпощадност. — Може да направят неуспешни опити за пробиване на блокадата. Напразни усилия. Така само ще ускорят колапса. И ще последва дълъг период, през който Империята почти може да забрави, че съществуваме.
— Появяват се нови технологии. Военни, каквито винаги са новите технологии. Сламкарите ще знаят за човечеството. Сигурно ще запазят или пак ще изобретят полето. Когато достигнат кулминацията на могъществото си, преди да започне упадъкът, ще създадат воини и ще завоюват планетата, астероидите, всичко. И накрая ще нападнат Империята.
Чарли хвърли поглед към господаря. Иван неподвижно лежеше и следеше разговора им. Нямаше начин да разберат какво си мисли.
— Но колкото повече се приближават към Империята — отвърна Джок, — толкова по-силна ще става тя. Хората са безброй. Въпреки всичките им приказки за ограничаване на раждаемостта, те са много и целият космос е техен. И винаги ще са повече от нас. Ще ни държат затворени в бутилката до следващия колапс. И тогава ще ни унищожат!
Коленете на Чарли бяха притиснати към корема й. Десните й ръце бяха вдигнати към гърдите й, лявата пазеше главата й. На този жесток свят щеше да се роди дете. Гласът й звучеше приглушено.
— Ако имаше по-добра идея, трябваше да я кажеш.
— Не. Няма по-добри идеи.
— Спечелихме време. Стотици години. Сали и нейният глупав институт стотици години ще проучват проблема, който поставихме пред хората. Кой знае, може би конят ще се научи да пее химни.
— Готова ли си да се обзаложиш?
Чарли леко повдигна ръка.
— При толкова малки шансове ли? По дяволите, да!
— Смотанячка!
— Да. Смотаняшко решение. Какво друго ни остава? По един или друг начин, Циклите вече свършват. Смотаняка спечели вечната си война срещу тях.
Джок се обърна към Иван. Той сви рамене. Чарли бе станала смотанячка. Вече нямаше значение — всъщност дори й завиждаха за тази лудост, тази заблуда, че всички въпроси имат отговори и че всичко е по силите на могъщата лява ръка.
Никога нямаше да научат. Не им оставаше да живеят дълго. Ала бяха спечелили време. Блейн и Сали знаеха какво трябва да открият и когато пораснеха, децата им нямаше да смятат сламкарите за легенда. Две поколения управляващи нямаше да мразят извънземните.
Ако някой можеше да научи кон да пее химни, това беше опитен посредник.