Прашинка в Божието око

— Точно така — потвърди Род. Синклер продължаваше да кипи в отсрещния край на масата и нямаше да е нужно много, за да избухне отново. — Затова първо трябва да установим какви са способностите на малките. Като съдя по строежа на моста и информацията за „духчетата“, те са доста големи.

— Но въпреки това те си остават животни — настоя Сали и погледна разярения Синклер, сардонично усмихнатия Хорват и загрижения Блейн. — Не разбирам. Тази история с поправените уреди… хм, да, в това отношение са блестящи, но това не е разум. Главите им са прекалено малки. Колкото повече мозъчна тъкан използват за инстинкта си да поправят уреди, толкова по-малко остава за другите мозъчни функции. Нямат обоняние и вкус. Късогледи са. Ориентацията им в космоса е добра и могат да се дресират, но не правят оръдия, само ги ремонтират или усъвършенстват. Разум! — избухна момичето. — Кое разумно същество би пригодило дръжката на четката за зъби на господин Батсън според особеностите на дланта му?… Що се отнася до това да ни шпионират… Не. Никой не може да ги е дресирал така. А и са избрани съвсем случайно. — Сали се огледа наоколо, за да види дали е успяла да ги убеди.

— Наистина ли сте сигурни, че избягалите сламкарчета все още са живи? — разнесе се топлият глас с новошотландски акцент на ветеринаря доктор Блевинс. — Моето сламкарче умира, капитане. Не мога да го спася. Вътрешно отравяне, дегенериране на жлезите — симптомите са подобни на остаряване.

Блейн бавно поклати глава.

— Ще ми се да можех да се съглася с вас, докторе, но на кораба се носят прекалено много истории за духчета. Преди тази среща разговарях с някои от офицерите. Никой не е искал да докладва, първо, за да не го помислим за луд, и второ, защото духчетата са били прекалено ценни. Въпреки всички ирландски легенди на сержант Кели на космически кораб никога не се е появявало същество от мъничкия народ — значи трябва да са сламкарчетата.

Последва продължително мълчание.

— В края на краищата какво лошо правят? — попита Хорват. — Духчетата даже са полезни, капитане.

— Ха! — Думите на министъра нямаха нужда от коментар. — Полезни или не, веднага след този разговор ще стерилизираме кораба. Синклер, организира ли евакуацията на хангара? — попита Род.

— Тъй вярно.

— Тогава действай. Отвори всичките му отсеци. Командир Каргил, искам вахтените да са в бойни скафандри. Останалите си помислете какво от багажа ви няма да издържи на вакуума. Когато свършим с хангара, морските пехотинци на Кели ще ви помогнат да свалите вещите си долу и ще обезвъздушим целия кораб. Веднъж завинаги ще сложим край на духчетата.

— Но…

— Това е глупаво…

— Културите ми ще загинат…