Прашинка в Божието око

— Към кораба им се приближава резервоар с гориво съобщи на Род министърът. — Изстрелян е с линеен ускорител горе-долу по същото време, по което са потеглили и самите те, но по друга орбита. Би трябвало да пристигне след две седмици.

— Значи това било. — Блейн и офицерите му се бяха безпокоили за безшумния обект, който бавно се насочваше към тях.

— Значи сте знаели, така ли? Можехте да ни споменете.

— Ще трябва да го докарат — замислено рече капитанът. — Хм. Чудя се дали някой от влекачите ми не може да им помогне. Дали ще ни позволят?

— Не виждам защо не. Ще ги попитаме — отвърна Дейвид Харди. — Още нещо, господин капитан.

Род усети, че предстои деликатен въпрос. Хорват караше капелана да отправя всички молби, които Блейн можеше да отхвърли.

— Сламкарите искат да построят мост между катера и посланическия кораб — каза Харди.

— Става дума за временна структура. Имаме нужда от нея. — Министърът замълча за миг. — Това е само предположение, нали разбирате, но ние смятаме, че за тях всички структури са временни. При потеглянето си трябва да са имали ускорителни кресла, но сега ги няма. Пристигнаха без гориво за обратния път. Почти сме сигурни, че през първите три часа след идването си са преустроили животоподдържащата система за слабата гравитация.

— Всичко е преходно — услужливо прибави свещеникът. — Но това не ги безпокои. Изглежда, дори им харесва.

— Огромна разлика от човешката психология — сериозно каза Хорват. — Възможно е никога да не създават нищо трайно. Нито Сфинкс, нито пирамиди, нито паметник на Вашингтон, нито мавзолей на Ленин.

— Докторе, не ми допада идеята за свързването на двата кораба.

— Но, господин капитан, този мост ни е нужен. Хората и извънземните постоянно се движат насам-натам и всеки път трябва да използват скутера. Освен това сламкарите вече са готови да започнат работа…

— Може ли да отбележа, че ако свържат корабите, вие и всички на борда ще се превърнете в заложници на добрата им воля?

— Убеден съм, че можем да имаме доверие на сламкарите, капитане — възрази Хорват. — Отношенията ни с тях са чудесни.

— Ние и сега сме техни заложници — спокойно каза капелан Харди. — Ако се нуждаем от закрила, ще ни я осигурят „Макартър“ и „Ленин“. Ако не ги уплашат бойните кораби… е, положението ни беше ясно още когато отидохме там.

Блейн изскърца със зъби. Можеше да се раздели с катера, но не и с екипажа му. Синклер, Сали Фаулър, доктор Хорват, капеланът — най-ценните хора на „Макартър“. И все пак Харди очевидно имаше право. Въпреки риска от отмъщението на крайцера сламкарите можеха да ги убият във всеки момент.

— Кажете им да действат — най-после реши Род. Мостът с нищо нямаше да увеличи опасността.