Прашинка в Божието око

На борда на катера цареше още по-голямо оживление. Командир Синклер незабавно бе отишъл на извънземния кораб. Изтекоха три дни преди една от кафяво-белите да започне неотлъчно да го следва. Беше необичайно мълчалива, но изглежда, се интересуваше от машините на катера, за разлика от другите им водачи. Главният инженер и неговият фюнч(щрак) прекарваха дълги часове на борда на сламкарския кораб, ровичкаха в ъглите и проучваха всичко.

— Момчето имаше право за работилницата — докладва на капитана Синклер. — Това е нещо като несловесните тестове за интелигентност, които щабът е разработил за новобранците. Някои от уредите са повредени и моята задача е да ги поправя.

— Какво им е?

Споменът накара Синклер да се подсмихне. Беше му трудно да обясни шегата на Блейн. Чукът с голяма плоска глава всеки път удрял някой от пръстите му. Трябвало да го балансира. Лазерът се загрявал прекалено бързо… оказало се сложно, защото не генерирал нужната честота. Санди решил проблема, като удвоил честотата — Бог знае как. Освен това научил повече за компактните лазери, отколкото знаел преди. Имало и други подобни тестове.

— Те са интелигентни, господин капитан. Нужна е невероятна изобретателност, за да измислиш такива задачи, без да издадеш прекалено много. Но не могат да ми попречат да проучвам кораба им… Господин капитан, вече зная достатъчно, за да реконструирам корабните совалки, така че да са по-рационални. Или да спечеля милиони крони с проектиране на миньорски кораби.

— Значи когато се върнеш, ще напуснеш флота, а, Санди? — попита Род, но широко се усмихна, за да покаже, че не говори сериозно.