Прашинка в Божието око

— Но това е прекалено драстична мярка, капитане — продължи да упорства Хорват. — Какво толкова имаме да пазим?

— Олдърсъновия двигател. И непряко, цялата Империя, но главно двигателя — сериозно отвърна Каргил. — И не ме питайте защо смятам, че трябва да пазим Империята от сламкарите. Не зная, но… мисля, че трябва.

— Няма да запазите двигателя в тайна. Те вече го имат — обади се Ренър. Когато всички в каюткомпанията се обърнаха към него, главният астрогатор иронично се усмихна.

— Какво?! — възкликна Род? — Откъде?

— Кой е предателят? — попита Синклер. — Само назови името на този мерзавец!

— Хей! По-спокойно — каза Ренър. — Те вече имат двигателя, господин капитан. Научих едва преди час. Всичко е записано, ще ви покажа. — Той се изправи и се приближи до големия екран. Запрескачаха образи, докато астрогаторът намери нужното място. После се обърна към другите.

— Приятно е да си в центъра на вниманието… — Яростният поглед на Блейн го накара да замълчи. — Това е разговор между мен и… хм, моята сламкарка. Ще разделя екрана, за да виждате и двама ни. — Той си поигра с контролния пулт и дисплеят оживя: Ренър на мостика на „Макартър“, неговата фюнч(щрак) — на посланическия кораб. Главният астрогатор превъртя записа на бързи обороти, докато открие точно каквото му трябва.

— Може да сте дошли отвсякъде — каза извънземната. — Макар че най-вероятно идвате от недалечна звезда, като например… е, мога да я посоча. — На екрана зад нея се появи звездна карта. Тя посочи с горната си дясна ръка. Звездата беше Нова Каледония. — Знаем, че имате мигновен двигател, заради мястото, на което се появихте.

Ренър се наведе напред.

— Мястото, на което сме се появили ли?

— Да. Появихте се точно в… — Тя като че ли търсеше точната дума. После очевидно се предаде. — Ренър, трябва да ти разкажа за едно легендарно създание.

— Давай. — Ренър си поръча кафе. Кафето и историите обикновено вървяха заедно.

— Да го наречем Смотаняка, ако искаш. Той е… Понякога е като мен, кафяв, луд учен, безумец — понякога. Постоянно забърква разни каши, въпреки най-добрите си намерения.

В каюткомпанията на „Макартър“ се разнесе тихо шушукане.

— Например? — попита на екрана Ренър.

Сламкарката се замисли.

— Когато някой град става толкова пренаселен, че се появява непосредствена опасност от колапс… когато храната и водата в града едва достигат и всички трябва да полагат невероятни усилия, за да запазят равновесието… когато целият транспорт се използва за доставка на жизненоважни провизии… тогава Смотаняка вдига боклукчиите на стачка за по-добри условия на труд.

В каюткомпанията избухна смях.

— Струва ми се, че го познавам — усмихна се на екрана Ренър. — Продължавай.

— Съществува Смотаняшки двигател. Той кара корабите да изчезват.

— Страхотно.

— Теоретично би трябвало да е мигновен двигател, ключ към свободното придвижване във вселената. На практика той кара корабите да изчезват завинаги. Двигателят е открит, построен и многократно изпитван и корабите винаги изчезват с всички на борда, но само ако го използваш правилно, имай предвид. Корабът трябва да е на точно определено място, което трудно се локализира прецизно, и машините трябва да правят точно каквото казват теоретиците, иначе нищо няма да се получи.