Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Отнасяше се за Венера.
Допреди седем часа „Арбогаст“ беше разрушител от трето поколение, построен в корабостроителница „Буш“ преди тринайсет години и по-късно преоборудван като военен научноизследователски съд. През последните осем месеца той летеше на орбита около Венера. Повечето данни, на които разчиташе Авасарала, идваха от него.
Събитието, което наблюдаваше тя в момента, бе уловено от две лунни телескопични станции, събиращи широк спектър от разузнавателни данни, които случайно се бяха намирали под подходящия ъгъл, и около дузина оптични наблюдатели на борда на различни кораби. Събраните от тях данни се припокриваха идеално.
— Пусни го пак — каза Авасарала.
Когато го бе срещнала за първи път преди трийсет години, Майкъл-Джон де Утурбе беше обикновен техник. Сега беше де факто началник на комисията по специални науки и женен за съквартирантката на Авасарала от университета. През изтеклото време косата му бе побеляла и частично окапала, тъмнокафявата му кожа беше провиснала леко от костите и той така и не бе сменил евтиния одеколон с аромат на цветя, който ползваше.
Майкъл-Джон открай време си беше болезнено срамежлив, почти асоциален. Авасарала знаеше, че за да продължат да поддържат връзка, не бива да иска много от него. Малкият му, претрупан кабинет се намираше на няма и четиристотин метра от нейния, а през последното десетилетие го беше виждала не повече от пет пъти — все в моменти, когато трябваше бързо да проумее нещо сложно и неясно.
Той чукна два пъти по ръчния си терминал и картината на дисплея се върна в изходно положение. „Арбогаст“ отново беше цял и се носеше, обагрен в неестествени цветове, над мътилката на венерианските облаци. Часовникът на екрана тръгна напред със скорост една секунда в секунда.
— Обяснявай ми всичко подред — помоли тя.
— Хм. Добре. Започваме от пика. Той е същият като онзи, който видяхме миналия път, когато Ганимед започна да отива по дяволите.
— Чудесно. Значи вече имаме две късчета информация.
— Това е станало преди битката — отбеляза той. — Някъде около час по-рано. Малко по-малко от час.
Беше станало по време на престрелката на Холдън. Преди тя да успее да го арестува. Но как би могла Венера да реагира на щурма на Холдън на Ганимед? Да не би чудовищата на Боби да бяха участвали в онази битка?
— После е радиоимпулсът. Точно тук — той спря видеото на пауза. — Голяма крива в графиката. Гледало е, но е знаело къде да гледа. Заради всички тези активни сканирания, предполагам. Привлекли са вниманието му.
— Ясно.
Той пусна отново записа. Резолюцията се увеличи и картината стана малко по-зърниста. Майкъл-Джон издаде доволен звук.
— Това беше интересно — каза той, сякаш останалото не беше. — Някакъв вид радиационен импулс. Предизвикал е смущения във всички телескопи, освен в един на Луната, който е ограничен само до видимия спектър. Продължил е обаче само една десета от секундата. Последвалият микровълнов импулс си е съвсем нормално активно сензорно сканиране.
На върха на езика на Авасарала бе да каже „Струваш ми се разочарован“, но ужасът и напрегнатото очакване на това, което щеше да последва, я възпряха. „Арбогаст“, с 572 души на борда, се пръсна като облак. Пластините на корпуса се отлепиха в стройни редици. Гредите и палубите се разделиха. В картината, намираща се сега пред нея, целият екипаж беше изложен на пълен вакуум. В този момент всички те умираха, но още не бяха мъртви. Фактът, че всичко това приличаше на анимиран строителен план — каютите за екипажа са тук, машинният отсек е тук, пластините, обгръщащи двигателя, са разположени така и така, — го правеше още по-чудовищно.
— Това сега е особено интересно — подчерта Майкъл-Джон, като спря записа. — Виж какво става, ако дадем по-голямо увеличение.
„Не ми ги показвай — искаше да каже Авасарала. — Не искам да ги гледам как умират.“
Но онова, върху което увеличи той, не беше човек, а сложен възел от тръбопроводи. После се зае да придвижва бавно записа напред, кадър по кадър, и образът се замъгли.
— Разпрашава ли се? — попита тя.
— Какво? Не, не. Чакай, ще го приближа.
Образът се увеличи отново. Замъгляването беше илюзия, създадена от облак малки метални частици: болтове, гайки, едисонови клеми, уплътнителни пръстени. Тя присви очи. Освен това облакът не беше хаотичен. Всеки дребен детайл беше подравнен с тези пред и зад него, като метални стружки под въздействието на магнит.