Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Експерименти с отвлечени деца? — каза Наоми. — Цяла луна — една от най-важните на външните планети, — изложена на риск и може би напълно унищожена? Това звучи ли ти смислено? Звучи ли ти като дело на Фред Джонсън?
— СВП иска Ганимед много по-силно от двете вътрешни планети — изтъкна Холдън, най-после признавайки онова, от което се бе страхувал, откакто намериха черните нишки. — А те никога не биха му го дали.
— Престани — каза Наоми.
— Може би той се опитва да ги прогони или им е продал протомолекулата в замяна на луната. Това поне би обяснило оживения инфотрафик с вътрешните планети, който видяхме…
— Не. Престани — настоя тя. — Не искам да седя тук и да те слушам как се мъчиш сам да се убедиш.
Холдън понечи да заговори, но Наоми седна срещу него и затисна нежно с ръка устата му.
— Не ми харесва този нов Джим Холдън, в който се превръщаш. Човекът, който предпочита да посегне към оръжието, вместо да разговаря. Знам, че да си наемник на СВП е скапана работа, и знам, че ни се е налагало да правим доста гадни неща, за да защитим Пояса. Но тогава все още беше ти. Все още те виждах да се спотайваш под повърхността, сякаш изчакваше подходящ момент да се върнеш.
— Наоми — промълви той и дръпна ръката ѝ от лицето си.
— Но този човек, който няма търпение да предизвика битки по улиците на Тихо? Това изобщо не е Джим Холдън. Не познавам този човек — заяви тя, а после се намръщи. — Не. Не е вярно. Познавам го. Само че се казва Милър.
Най-ужасно за Холдън бе нейното спокойствие. Тя изобщо не повишаваше глас, не звучеше ядосано. Вместо това в гласа ѝ се долавяше само неохотна тъга, което беше безкрайно по-лошо.
— Ако вече си такъв, искам да ме оставиш някъде. Не мога да продължа с теб — каза тя. — Това е краят.
23.
Авасарала
Авасарала стоеше до прозореца и се взираше навън в утринната мъгла. В далечината излетя транспортен кораб. Оставяше след себе си диря от изгорели газове, които приличаха на колона от яркобели облаци, а после изчезна. Ръцете я боляха. Знаеше, че някои от фотоните, които в момента попадат в очите ѝ, идват от експлозии на светлинни минути разстояние. Станция Ганимед някога беше най-сигурното място без атмосфера, после се бе превърнала в бойна зона, а сега бе пустош. Да различи светлината на нейната гибел беше все едно да отдели една конкретна молекула сол от океана, но тя знаеше, че е там, и този факт тежеше като камък в стомаха ѝ.
— Мога да поискам потвърждение — каза Сьорен. — Нгуен би трябвало да прати доклада си през следващите осемнайсет часа. След като го получим…
— Ще знаем какво твърди той — сопна се Авасарала. — Мога да ти го кажа още отсега. Марсианските сили са заели застрашителна позиция и той е бил принуден да отговори с агресия. Дъра-бъра, мамка му, дъра-бъра. Откъде е взел корабите?
— Той е адмирал — подчерта Сьорен. — Мислех, че ги води със себе си.
Тя се обърна. Младежът изглеждаше уморен. Стоеше буден от малките часове. Като всички тях. Очите му бяха кървясали, а кожата — бледа и влажна.
— Аз лично разформировах онази бойна част — уведоми го Авасарала. — Окастрих я дотолкова, че да можеш да я удавиш във вана с вода. А излиза, че той има достатъчно огнева мощ, за да се справи с марсианската флота.
— Явно е така — рече Сьорен.
Тя се пребори с желанието си да се изплюе. Тътенът на двигателите на транспортния кораб най-после стигна до нея, приглушен от разстоянието и стъклото. Светлината вече бе изчезнала. За зажаднелия ѝ за сън мозък това бе досущ като да си играеш на политика в системата на Юпитер или Пояса. Нещо се случваше — и тя виждаше, че се случва, — но го чуваше чак пост фактум. Когато вече бе прекалено късно.
Беше допуснала грешка. Нгуен беше войнолюбец. От онези хлапаци, които още си мислят, че всеки проблем може да бъде разрешен, като стреляш достатъчно в него. Всичките му постъпки бяха горе-долу толкова деликатни, колкото удар с оловна тръба по капачката на коляното… досега. Сега той бе събрал наново своята бойна част, без тя да разбере. И бе уредил да я отстранят от преговорите с марсианците.
Което означаваше, че нищо от това не го е направил той. Нгуен имаше или покровител, или клика от съмишленици. Тя не беше разбрала, че адмиралът е марионетка, и затова онзи, по чиято свирка играеше, я бе изненадал. Имаше срещу себе си сенки, а мразеше това.
— Повече светлина — промълви тя.
— Моля?
— Разбери как се е сдобил с тези кораби — нареди Авасарала. — Направи го, преди да си легнеш. Искам пълен отчет. Откъде са дошли корабите заместители, кой ги е поръчал, на какво основание. Всичко.