Войната на Калибан

— Къде е запънката?

Боби поклати глава. Не разбираше.

— За кои думи спорят и коя страна какви думи иска да използва? — уточни Авасарала.

— Не знам. Има ли значение?

Разбира се, че имаше значение. Разликата между „ООН преговаряше двулично“ и „ООН преговаря двулично“ можеше да се измерва със стотици животи. Или дори хиляди. Авасарала се помъчи да преглътне нетърпението си. Трудно ѝ беше.

— Добре — кимна тя. — Виж дали можеш да разбереш нещо друго.

Боби ѝ протегна листа. Авасарала го взе.

— Какво, по дяволите, е това? — попита.

— Оставката ми — обясни Боби. — Мислех, че ще искате всички документи да са в ред. Сега сме във война, така че ще хващам обратния кораб. Да получа новото си назначение.

— Кой те е отзовал?

— Засега никой — каза Боби. — Но…

— Би ли седнала, ако обичаш? Като говоря с теб, имам чувството, че се намирам на дъното на шибан кладенец.

Пехотинката седна. Авасарала си пое дълбоко дъх.

— Искаш ли да ме убиеш? — попита тя. Боби премигна и преди да успее да отговори, Авасарала вдигна ръка, за да ѝ даде знак да мълчи. — Аз съм един от най-могъщите хора в ООН. Ние сме във война. Така че искаш ли да ме убиеш?

— Ами… предполагам.

— Не искаш. Искаш да разбереш кой е убил твоите хора и искаш политиците да спрат да смазват колелата на властта с кръвта на пехотинци. И мама му стара, можеш ли да повярваш — аз искам същото.

— Само че аз съм марсианска пехотинка на действителна служба — отбеляза Боби. — Ако остана да работя за вас, това е измяна. — Не прозвуча като оплакване, нито като обвинение.

— Те не са те отзовали — изтъкна Авасарала. — И няма да го направят. Дипломатическият кодекс за контакти по време на война е почти еднакъв и за вас, и за нас, и обхваща десет хиляди страници ситен шрифт. Дори да получиш заповедта си в същия този миг, мога да пусна достатъчно запитвания и молби за уточнение, за да умреш от старост на този стол. Ако искаш просто да убиеш някого за Марс, няма да намериш по-добра мишена от мен. Ако искаш да спреш тази шибана идиотска война и да откриеш кой в действителност стои зад нея, връщай се на бюрото си и разбери кой какви думи иска да използва.

Боби мълча в продължение на няколко дълги секунди.

— Вие го употребявате като риторичен похват — каза тя накрая, — но може би има известен смисъл в това да ви убия. И мога да го направя.

Лека тръпка пробяга по гръбнака на Авасарала, но тя не допусна това да проличи на лицето ѝ.

— Ще се опитам в бъдеще да не наблягам много на тази точка. А сега се връщай на работа.

— Да, госпожо — каза Боби, а после стана и излезе от стаята. Авасарала изду бузи и издиша шумно. Канеше марсианските пехотинци да я убият в собствения ѝ кабинет. Имаше нужда от шибан сън. Терминалът ѝ изсвири. Току-що бе пристигнал извънреден приоритетен доклад и тъмночервената му лента бе заместила обичайните настройки на дисплея ѝ. Тя чукна върху него, готова за още лоши новини от Ганимед.