Войната на Калибан

— Калисто е от нашата страна на Юпитер — каза Алекс. Калисто бе следващата голяма луна в посока навън от Ганимед. — Ще се скрия в сянката ѝ.

Холдън провери векторите на корабите, които бяха стреляли по тях. Ако някой ги преследваше, гамбитът на Алекс щеше да им спечели само няколко минути. Но не изглеждаше да е така. От около десетината, които ги бяха атакували, повече от половината бяха сериозно пострадали, а останалите бяха прекалено заети да стрелят едни по други.

— Изглежда, че за секунда бяхме заплаха номер едно за всички там — отсъди Холдън. — Но вече не сме.

— Да, съжалявам за това, капитане. Не съм сигурен защо стана така.

— Не те виня — каза Холдън.

„Роси“ потрепери и Еймъс издюдюка по радиото.

— Ей, не се опитвай да гепиш моето момиче за задника!

Две от по-близките ракети бяха изчезнали от екрана.

— Добра работа, Еймъс — похвали го Холдън, като погледна към актуализираните данни за времето до попадение и видя, че са спечелили още половин минута.

— Мамка му, капитане, „Роси“ върши цялата работа — отбеляза Еймъс. — Аз само я окуражавам да изрази себе си.

— Ще се прикрия зад Калисто. Бих се зарадвал на едно отвличане на вниманието — каза Алекс на Холдън.

— Добре, Наоми, изчакай още десетина секунди — нареди Холдън. — После ги удари с всичко, което имаш. Целта е да ослепеят за няколко секунди.

— Разбрано — откликна Наоми. Холдън я видя как подготвя мощен залп от лазерен шум и заглушаващи радиосигнали.

„Росинант“ се люшна пак и луната Калисто изведнъж изпълни предния екран. Алекс се устреми към нея със самоубийствена скорост, като в последната секунда обърна кораба и включи пълна тяга, за да ги запрати по ниска орбита.

— Три… две… едно… сега — каза той, докато „Роси“ летеше с опашката напред към Калисто, профучавайки толкова ниско над нея, та Холдън имаше чувството, че може да посегне през въздушния шлюз и да загребе шепа сняг. В същото време заглушаващият залп на Наоми се стовари върху сензорите на преследващите ги ракети и ги заслепи, докато процесорите им се мъчеха да преодолеят шума.

Докато успеят да прехванат наново „Росинант“, гравитацията го бе издърпала зад Калисто, а двигателят му го бе запратил с висока скорост по нов вектор. Две от ракетите бойко се опитаха да обърнат и да продължат преследването, но останалите или профучаха напосоки, или се забиха в луната. Докато двамата преследвачи се върнат на курса си, „Роси“ беше взел огромна преднина и можеше да ги свали, без да бърза.

— Успяхме — промърмори Алекс. Холдън сметна неверието в гласа на пилота си за доста обезпокоително. Толкова близо ли бяха?

— Изобщо не съм се съмнявал — каза той. — Откарай ни на Тихо. С половин g. Аз ще бъда в каютата си.