Обещанието на краля вещер

— Когато тези двамата паднат, ще ми осигурят меко място, върху което да стъпя с ботуша си — измърмори Атрогейт, седнал върху разкъсания плат, останал от палатката на Кантан.

Продължи с непрестанното си мърморене, но магьосникът не го слушаше. Очите на Кантан бяха съсредоточени на отсрещната страна, където Уингхам стоеше с Арраян и Олгерхан.

Нещо с тези двамата не беше наред.

— Какво? Какво? — попита джуджето, очевидно разбрало, че не му се обръща внимание и бе открито недоволно от това.

Кантан направи бърза магия и полупрозрачна форма, подобна на ухо, се появи във въздуха пред него.

Той подухна и тя се понесе напред, плъзгайки се към разговора в северната част на лагера. Жената, Арраян, се отдалечи, оставяйки Уингхам сам с грубоватия Олгерхан.

И с Кантан, макар Уингхам да не го знаеше.

— Знаеш каква е сделката ни — каза старият полуорк с гробовен тон.

— Знам.

— Не трябва да стига твърде далеч — каза Уингхам. — Не може да има забавяния, не бива да задържаш ръката си, ако е нужен смъртоносен удар.

— Знам! — изръмжа едрият полуорк.

— Олгерхан, аз съм също толкова наранен от тази възможност, колкото и ти — каза Уингхам. — Това не е нито мой избор, нито мое желание. Следваме единствения възможен път или всичко вече е загубено.

Гласът му заглъхна и Олгерхан задържа отговора си, тъй като Арраян се върна обратно при тях.

— Интересно — промърмори Кантан.

— Какво? Какво? — измуча Атрогейт.

— Нищо, най-вероятно — каза магьосникът и се обърна с лице към приятеля си. Хвърли още един поглед назад и добави. — Или пък всичко.

С наведено надолу лице, качулка на главата и вързани зад гърба ръце, Нюнги бе изгубил всяка надежда.

Примирен със съдбата си, вече дори не викаше.

Но после нечия ръка сграбчи качулката и внимателно я отметна и старият мъдрец се оказа очи в очи с приятеля си.

— Колко дни? — промълви през сухите си напукани устни.

— Само два — отвърна Уингхам. — Опитах се да те освободя по-рано, но Олгерхан…

Той завърши с въздишка и вдигна китките си, от които все още висеше срязано въже.

— Младият ти приятел е полудял!

— Защитава момичето.

— Твоята племенница — нямаше как да пропусне обвинението в тона.

Уингхам изгледа Нюнги сурово, но само за момент, после мина отзад и започна да го развързва.

— Просто да убиеш…

— Не е убийство, щом сама си го е навлякла на главата.

— Неволно.

— Няма значение. Ще поставиш града в опасност заради едно момиче? — попита мъдрецът.

Уингхам отново вдигна китките си, но Нюнги бе твърде хитър, за да се хване на това.

— Играеш опасна игра, Уингхам.