Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Франсешка отговори със знак, да я последват към реката. Вървяха приведени, скривани от високия бряг и за броени минути стигнаха до десетина дълбани лодки. Издърпаха две от тях настрани. Траут искаше да пробие останалите, но корпусите им бяха дебели и не можеха лесно да се повредят.
— Някой да има моторен трион? — попита той. — Или поне секира?
Франсешка бръкна в сака си и измъкна някакъв покрит съд. С помощта на плосък камък, размаза на части черно-жълтото му съдържание по дъната на останалите лодки. Запали ги. Петната лумнаха в пращящи пламъци.
— Гръцки огън — поясни тя. — Комбинация от смоли на местни дървета. Развива температура, по-висока от напалма. Ако се опитате да го угасите с вода, само ще се разпространи по-бързо.
Пол и Гемей гледаха как пламъците захапват дъната на лодките. Те знаеха, че саботажната акция ще им помогне, но след като разберат, че са останали без лодки, туземците щяха да използват добре поддържаната пътека край брега.
Комбинираха по-яките гребци с по-слаби. Гемей и Франсешка се качиха в едната лодка, а Пол и Теса — в другата. Оттласнаха се в реката и загребаха като луди. След около час, излязоха на брега за глътка вода и петминутна почивка. Продължиха отново. Веслата им направиха пришки, докато караха лодките срещу течението. Франсешка раздаде някакво мазило от магическата си торба и то облекчи болката в дланите им. Продължаваха в старанието си да оставят колкото е възможно повече километри между себе си и селото, преди да се е стъмнило.
Тъмнината настъпи твърде бързо. Пътуването се затрудни, а после стана невъзможно. Лодките или се заплитаха в гъсти водорасли, или засядаха върху пясъчни коси. Изтощаваха се бързо, без да напредват. Отказаха се и слязоха на брега, където вечеряха сушено месо и плодове. Направиха безуспешен опит да поспят, но пирогите нямаха нищо общо с легла и те с облекчение срещнаха сивата зора на утрото.
С възпалени очи и схванати стави, поеха наново. Звуците от барабан ги гонеха неудържимо и ги караха да забравят болките си. Злокобният барабанен бой сякаш идваше от всички посоки и се носеше над гората.
Лодките напредваха през одеялото мъгла, завило реката. То ги скриваше от погледа на чуло, но и ги принуждаваше да напредват бавно, за да предотвратят сблъскване. С издигането си, слънцето изсуши мъглата до полупрозрачна мараня. Видели отново реката пред себе си, те загребаха бясно, докато барабаните престанаха да се чуват. Продължиха още час, без да се осмелят да спрат. Не след дълго се чу друг звук.
Гемей наостри уши.
— Чуйте! — каза тя.
От далечината се носеше глух тътен, сякаш през гората с пълна скорост летеше влак.
Франсешка, чиято сериозна физиономия не се бе променила, откакто напуснаха селото, си позволи слаба усмивка.
— Ръката на Бога ни вика!
С повдигнат дух, те забравиха умора и глад, както и изтръпналите си задници и отново забиха гребла. Ревът се усили, но не можа да погълне един друг звук, отначало като бръмчене на бързокрила птица, а след това като тъп удар.
Пол погледна и не повярва на очите си. В борда на лодката стърчеше еднометрова стрела. Няколко сантиметра по-високо и щеше да се забие в гръдния му кош. Обърна поглед към брега. Между дърветата се стрелкаха синьо-бели фигури. Бойният им вик огласи въздуха.
— Нападат ни! — извика Пол без нужда.
Франсешка и Гемей гребяха, приведени под пляскащите около тях стрели. Лодките се понесоха напред, за да избягат извън обсега на стрелите.
Преследвачите ги бяха настигнали по крайречната пътека. На едно място тя се отдалечаваше от реката. Туземците трябваше да си проправят път през гъста растителност, за да могат да стрелят по лодките. Направиха няколко опита. Всеки път пирогите се измъкваха извън обсега на лъковете. Дори изработените, с помощта на Франсешка, високотехнологични оръжия си имаха своите предели.
Ставаше очевидно, че играта на котка и мишка скоро щеше да бъде спечелена от котката. Гребците бяха уморени до смърт. Движенията им станаха неточни, ритъмът и синхронът се загубиха. И когато вече изглеждаше, че не могат да мръднат и метър напред, реката свърши и те се намериха в езерото. Спряха за миг, за да се огледат и да уточнят плана си. Щяха да прекосят откритото пространство колкото могат по-бързо, за да стигнат излива на голямата река. Обраслите, непроходими брегове щяха да ги пазят от стрелите на чуло.