Синьо злато

Гемей огледа помещението, което беше без прозорци.

— Откъде ще излезем?

Звукът от барабаните бе приглушен, но по-мощен.

— Ще вземем душ, естествено! — отвърна Франсешка.

Запали малка глинена лампа от един факел и вдигна част от полирания дървен под, за да покаже правоъгълна дупка.

— Има стълба, но е много стръмна. Внимавайте!

Спусна се първа, за да могат останалите да използват светлината на лампата. Натъпкани бяха в тясно пространство, стъпили върху чакъла, предназначен да поема водата от душа. В тъмното водеше тунел.

— Приемете моите извинения, доктор Пол! Не съм очаквала толкова висок човек да попадне тук. Години наред сме копали тоя тунел, като изнасяхме пръстта малко по малко и тайно я изхвърляхме. Този тунел извежда в покрит изкоп, който е правен преди много години, с оглед на бъдещи хидроустройствени работи.

Заедно със сгънатия на две Пол, те полутръгнаха, полузапълзяха в тунела. Подът и стените бяха изгладени и укрепени с греди, през равни разстояния, Франсешка загаси светлината, заради оскъдното пространство и те продължиха на тъмно. След около петнадесет метра, тунелът се вля в друг, малко по-широк.

— Това е изкопът — прошепна Франсешка. — Трябва да мълчим. Само на метър сме под повърхността, а слухът на чуло е остър.

С примитивна запалка, като намерената у брата на Теса, Франсешка отново запали лампата и те продължиха нататък. Напредваха бавно, но след четвърт час стигнаха края. Франсешка даде знак на Пол, да застане зад нея. Извади малка лопатка от чантата си и зачопли с нея пръстта от стената, докато се чу тъп звук.

— Отново ще ми трябва силата ви, доктор Пол. Изблъскайте този капак! Не мисля, че може да има някой на реката, но все пак, внимавайте!

Отстъпи, за да отвори повече място за Пол. Той подпря дървото с рамо, напрегна се и натисна, като постепенно увеличаваше силата, докато усети, че капакът поддава. Натисна още. Кръглият капак се открехна на няколко сантиметра. Пол надникна с едно око и видя вода. С последно усилие отхвърли капака навън.

Отворът се оказа в затревения бряг. Той изпълзя през дупката и помогна на останалите да се измъкнат. Излизането от тъмната прохлада на тунела в жаркото слънце ги накара да примижат срещу дневната светлина като къртици. Пол сложи капака на мястото му. Докато останалите прикриваха дупката, той изпълзя по корем до ръба на брега и надникна над него.

Наблизо се виждаше оградата от колове и нейната мрачна украса. Бяха минали под нея. Отвъд се издигаше висок и плътен стълб пушек. Чуваше се шум като от птиче ято. Като се вслуша по-внимателно, различи човешки гласове. Плъзна се назад.

— Май си правят царско печено! — съобщи Пол с усмивка. Като се обърна към Франсешка, добави: — И не ми казвайте, че сте нямала афинитет към палежите.